Page 15 - zapadni_pokrainini
P. 15

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                 най-вече процесите, подтикващи възникването на съпротивително дви­
                 жение сред местното население срещу денационализаторската политика
                 на Белград. Петров отбелязва, че българското националноосвободително
                 движение, създадено преди Освобождението (1878 г.) и продължавайки
                 след него, намира своето най-добро проявление в Западните покрайни­
                 ни. Самите местни дейци не веднъж са посочвали, че се чувстват наслед­
                 ници на Васил Левски, Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев и др.


                         В обсега на изследването са и трудовете на Милан Миланов19 и
                 Маргарита Божкова20, третиращи същите проблеми. Напоследък в бъл­
                 гарската историческа литература все по-често започва да се среща името
                 „Западни покрайнини". Някои нови изследвания третират генезиса и об­
                 хвата на това понятие.21 Към тях могат да се причислят по-стари изслед­
                 вания, посветени на отделни аспекти от наболелия въпрос в българо-
                 югославските отношения.22 В отделни трудове, разглеждащи развитието
                 на македонския въпрос в отношенията между България и Югославия
                 между двете световни войни, проблемът за Западните покрайнини се за­
                 сяга частично или в контекста на разглежданата тема. Съществен принос
                 в тази насока имат изследванията на Костадин Палешутски23, Васил Васи­
                 лев24, Милен Куманов25, Добрин Мичев и Любомир Панайотов26, а от





                     Миланов, М. Забравени български земи. Западните покрайнини в периода между
                     двете световни войни. -С.,1994.
                 20  Божкова, М. Българите в Западните покрайнини. -С., 1996.
                 21  Проданов, Н. Историко-географското понятие и термин "Западни (български) покрай­
                     нини". // ВИСб., кн. 2, с. 176-187. 1997.
                 22  Минева, 3. Проблемът за западната граница на България и българо-югославските от­
                    ношения (1919-1923 г.). Ц България 1300. Институции и държавна традиция. Т. III, с.
                    269-280. 1983.; Българо-югославските отношения (1919-1923 г.). П Векове, кн. 3, с. 13-
                    24. 1980.; Българо-югославските отношения (9.\/1.1923-4.1.1929 г.). // 51исЛа Ьа1сатса,
                    кн. 14, с. 325-349. 1979.; Българо-югославски споразумения (1929-1930 г.). // 51исНа
                    Ьа1сатса, кн. 6, с. 165-185. 1972.; Манчев, Кр., М. Гудева. Западните покрайнини в
                    българо-югославските отношения (1919-1920 г.). // ИПр., кн. 7, с. 3-15. 1990.
                 23  Палешутски, К. Македонският въпрос в буржоазна Югославия. -С., 1980.; Югославска­
                    та комунистическа партия и македонският въпрос. -С., 1980.
                 24  Василев, В. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. -С.,
                    1991.; Македонският въпрос пред конференцията за мира през 1919 г. Ц ИПр., кн. 7, с.
                    18-37. 1988.
                 25  Куманов, М. Александър Стамболийски и българо-югославските отношения в края на
                    20-те години на XX в. Ц България в света от древността до наши дни. Т. II, с. 189-197. -
                    С., 1979.; Към въпроса за българо-югославските политически отношения (декември
                    1923-януари 1926 г.). // ИБИ. Т.1Н, с. 306-335. -С., 1978,.; Ке1аЦоп5 роМЦриез Ви^аго-
                    Уои§оз1ауе5 ()и1п-поуетЬге 1923). Ц Е1иде$ Ьа1сап1диез 2-3, 5. 179-188. 1974.
                 26  Панайотов, Л., К. Палешутски и Д. Мичев. Македонският въпрос в българо-
                    югославските отношения. -С., 1991.
                 12
   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20