Page 159 - zapadni_pokrainini
P. 159

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...



            билизира част от запасните и да върне някои офицери на действителна

            военна служба. Подобна информация предава и югославският посланик
            в Лондон Гаврилович, който уверява британските дипломати, че в Бълга­
            рия се извършва активно придвижване на войскови части.460 Опасения от

            събитията в България споделят и депутатите в югославския парламент.
            Лидерите на опозицията Й. Йованович и Св. Прибичевич се обявяват в
            подкрепа на идеята за незабавна военна интервенция, насочена към
            българската държава, „тъй като моментът благоприятства за осъществя­
            ването на подобно начинание." Формално мотивировката е: „да се ока­
            же помощ на сваления Стамболийски."461 Призивите им намират отклик
            на страниците на белградската преса. На 14 юни в."Политика" излиза с
            уводна статия, в която прави подробна характеристика на всички членове
            на новия български кабинет. В нея премиерът Ал. Цанков и министрите
            Хр. Калфов и ген. Ив. Русев са посочени като открити привърженици на
            реваншизма в България. Останалите заключения са: „Нова България, Бъл­
            гария на Стамболийски, България на мира и споразумението със Сърбия
            се смени с България от 1915 г.".462 Изказаното мнение явно е и мнение на
            белградското правителство, тъй като Нинчич веднага изпраща съобще­
            ния в Париж и Лондон, че в България се извършва скрита мобилиза­
            ция.463 Информация за консултациите, извършени от страна на Белград и
            опасността от предприемане на военна интервенция спрямо България, се
            потвърждава и в изпратените от югославската столица рапорти на К.
            Людсканов-Цанков.464 В българската легация са видимо разтревожени от
            сведенията за осезаемо раздвижване на югославските войскови части.
            По този повод на 10 юни Людсканов-Цанков посещава Нинчич и подроб­
            но го осведомява за събитията в България. На следващия ден български­
            ят дипломат се среща с представителите на Великобритания и Чехосло­
            вакия в Белград - А. Йънг и Шеба. По време на състоялите се разговори
            той получава уверението на британския дипломат, че до военна интер­
            венция и анексия на нови български територии, за които в югославската




            460  Тос1огоу|С, 0.1иво51ау|]а..., 5. 220, 221.
            461  ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а. е. 2119, л. 191.
            462  НБКМ-БИА, ф. 356, оп. 1, а.е. 15, л. 12. // К. Людсканов-Цанков. Събитията в Белград от
               9 до 25.У1.1923 г.
            461 Тос1огоу1С, О. Цит. съч., с. 221.
            464
               К. Людсканов-Цанков открито се изказва срещу осъществената промяна в София. Това
               той прави и на страниците на някои белградски вестници. Още в първите дни след 9
               юни той осъществява контакт със земеделските емигранти в Прага и лично с Райко
               Даскалов. Въпреки това, както самият Людсканов-Цанков свидетелства, той остава в
               Белград и осъществява активна дейност за предотвратяване на югославска инвазия
               спрямо България.

                                                                                                    155
   154   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164