Page 160 - zapadni_pokrainini
P. 160

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  столица усилено се носят слухове, едва ли ще се достигне. Подобно е
                  мнението и на чешката страна. В следващите дни изявления в същия дух
                  правят още френският и италианският представител в Белград.465 Всичко
                  това заставя българския дипломат да иска повторна среща в министерст­
                  вото на външните работи с министър Нинчич. По време на нея той изказ­
                  ва своите и на българското правителство опасения от получените съоб­
                  щения за предстоящо навлизане на югославски войски в българска тери­
                  тория. Белград настоятелно се призовава да се въздържа от подобна ак­
                  ция. На 12 юни 1923 г., след заседание на Коронния съвет, свикан от крал
                  Александър, Нинчич оповестява официалното становище на югославско­
                  то правителство за настъпилите в България промени. Отново се изразява
                  неудовлетворението на Белград от правителствената смяна в София. Зая­
                  вява се, че Югославия от името на съюзниците си в Малката Антанта ще
                  връчи протестна нота пред новото българското правителство по повод
                  предприетите от него действия за мобилизация.466 От своя страна, новият
                  български кабинет се заема с туширане на създалото се напрежение. За
                  да внесат успокоение сред чуждите дипломати, Ал. Цанков и новият
                  външен министър Хр. Калфов в серия от срещи с представителите на
                  всички чужди мисии в българската столица разпространяват изявление­
                  то, че „промяната в България е плод на лошото земеделско управление."
                  Правителството декларира, че идвайки на власт неговата цел е „да спаси
                  България от настъпващия болшевизъм". По отношение на външнополи­
                  тическите действия, които предстоят да се вземат, се подчертава, че бъл­
                  гарската страна ще изпълнява и занапред всички наложени й от Ньойс-
                  кия договор задължения. За бъдещата балканска политика на София
                  Калфов дава уверения, че към своите съседи България ще продължи да
                  се отнася както и досега като към приятели.467 468потвърждение на това е

                                                                             В

                  и изпратената до българските дипломатически мисии инструкция, с коя­
                  то се известява за предприетите вече от новото правителство външнопо-
                                         468
                  литически ходове.

                          След първоначалната прибързана реакция Белград заема позиция
                  на наблюдател. Възприема се тактиката на изчакване становището на
                  партньорите от Малката Антанта. За първите симптоми на промяна в
                  югославското отношение Людсканов-Цанков научава от заместник-






                  465 НБКМ-БИА, ф. 356, ОП. 1, а.е. 15, л. 9-10, 14, 17.
                  466 НБКМ-БИА, ф. 356, оп. 1, а.е. 15, л. 18, 21.
                  46? Зора, бр. 1201, 15.VI.1923.
                  468 ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 3037, л. 3.


                  15б
   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165