Page 164 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

лено се строели нови пътища, като за целта е мобилизирано и част от
местното население.484 Тази информация поражда уплаха в София. Ново­
назначеният български пълномощен министър в Белград К. Вакарелски485
връчва протестна нота по случая. В лични разговори с водещи югославс­
ки дипломати той декларира българската позиция за недопускане пре­
минаването на чети през съвместната граница. Същото е съобщено и на
Нинчич. Отговорът на югославския външен министър звучи уклончиво, в
смисъл че засилването на югославските погранични части било само
предпазна мярка.486 В София с бързи темпове се предприема трескава
подготовка за отговор на поредните провокации от страна на Белград.
Министър Калфов нарежда на българските дипломати да предприемат
незабавни постъпки пред правителствата, към които са акредитирани, за
оказване на международен натиск над Югославия. Целта е тя да се при­
нуди да изтегли войските си от границата с България. Премиерът Цанков
изпраща лични послания до Париж и Лондон.487 На 22 септември 1923 г.
в Белград пристигат Гр. Василев и проф. Д. Мишайков. От името на бъл­
гарското правителство те декларират готовността на България да заплати
реквизициите, направени от българската армия по време на Първата све­
товна война на югославска територия.488 Като се поставя условие за из­
тегляне на югославските войски от границата, до Белград се отправя по­
кана за възстановяване работата на смесената българо-югославска коми­
сия. По същество тя трябвало да се яви като своеобразно продължение
на започнатите в Ниш разговори и да разреши всички останали „висящи"
между двете страни въпроси.489 Българската позиция става повече от
примирителна. В момента, когато от Белград настояват София да даде
доказателства за лоялно отношение и изпълнение на вече сключените
между двете страни договорености, югославското правителство приема
да даде убежище на значителен брой земеделски емигранти, напускащи
България, поради възникналите в края на септември 1923 г. вътрешни
междуособици. Комунистите, които също напускат България, са допусна­
ти да преминат транзитно през територията на Югославия. На много мес­
та-в Пирот, Ниш, Цариброд и лр., с разрешение от Белград се сформират
пунктове на земеделските емигранти. По този начин югославското пра­

ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 3033, л. 33, 43, 73, 91; Народна отбрана, бр. 989, 19.IX.1923.
Постът на български пълномощен министър в Белград К. Вакарелски поема през ав­
густ 1923 г.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 3033, л. 115.
Народна отбрана, бр. 990, 21.IX. 1923.
НБКМ-БИА, ф. 356, оп. 1, а. е. 15, л. 61-62.
Демократически сговор, бр. 2, 2.X.1923.

160