Page 157 - zapadni_pokrainini
P. 157

Част Трета.

             Западните покрайнини и българо-югославските

                      отношения по време на сговористкото

                       управление в България (1923-1931 г.)




                   1. Въпросът за Западните покрайнини на по-заден план

                   Развитието на българо-югославските отношения през първата по­
           ловина на 1923 г. се извършва под знака на постигнатите през март дого­
            ворености в Ниш. В приетите споразумения се предвижда свикване на
            втора двустранна комисия, която този път да заседава в София.452 Въз­
            никналата промяна в международното и вътрешното положение в двете
            страни осуетява това намерение. Българското правителство се изправя
            пред задачата да се разреши своевременно проблемът с изплащането на
            репарационните задължения. До края на март 1923 г. този въпрос се явя­
            ва от първостепенно значение за външната политика на страната.453 Съ­
            щевременно за втората половина на април с.г. се насрочват парламен­
           тарни избори. Това също задълго ангажира вниманието на кабинета. От­
            носно глобалната балканска политика земеделското правителство акти­
            визира дейността си по работата на смесената българо-румънска коми­
            сия, занимаваща се с решаване на „висящите" между двете страни въп­
            роси.454 В заключителния етап от разискванията се ангажират част от ли­
            цата, които участват и в заседанията на българо-югославската комисия.
            Поради тази причина българското правителство излиза пред Белград с
            молба, в която се настоява планираната среща да бъде отложена за из­
            вестно време.455 Едва в началото на юни 1923 г. от София информират
            югославската страна, че двустранните разговори могат да се подновят.
            Чрез посланик Ракич в МВнРИ се получава отговор, изразяващ готовност
            югославската комисия да пристигне веднага в София.456 Очакваната разв­
            ръзка в българо-югославския спор се забавя от настъпилите междувре­




               ЦДА, ф. 378 к, ОП. 1, а. е. 1160, л. 1.
               Правителството на А. Стамболийски успява да издейства разсрочване при изплащане­
               то на българския репарационен дълг. Той се разделя на две части: Част "А" в размер
               от 550 млн. зл. фр. да се изплати в продължение на 60 г.; Част "Б" - 1,700 млн. зл. фр.,
               погасяването на които да започне от 1.IV.1953 г.
               Комисията започва своята работа още от декември 1922 г. // ЦДА, ф. 234 к, оп. 1, а. е.
               4856, л. 7 и сл.
               Зора, бр. 1161, 26.VI.1923.
               Народ, бр. 129, 13.VI.1923.

                                                                                                    153
   152   153   154   155   156   157   158   159   160   161   162