Page 155 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

Нишкото споразумение безспорно представлява важен момент от
българо-югославските отношения. Въпреки това, неговото значение не
бива и да се надценява. Неоспорим факт е, че от поетите от България за­
дължения по-голяма е изгодата за югославската страна. И все пак за бъл­
гарската държава това е пореден опит за нормализиране на отношенията
между двете страни, след което българската дипломация вече по-
спокойно ще може да се насочи към уреждането на останалите външно­
политически въпроси. По този начин тя успява до известна степен да из­
лезе от наложената й външнополитическа изолация. Доказателство за
това е, че целият развой на отношенията между двете страни в следва­
щата година и половина протичат именно в духа на постигнатото в Ниш.

* * *

През цялото свое управление земеделското правителство се ръко­
води от желанието си да разреши поне в известна степен проблемите на
българския национален въпрос. В тази насока то насочва всичките си
усилия да използва до максимум възможностите, дадени му от Ньойския
мирен договор. Ето защо се настоява да се приложи изпълнението на
чл.48 за излаз на Бяло море. Идеите на Стамболийски намират отраже­
ние във водената от него активна външна политика. Той непрекъснато
поставя въпроса за автономия на Тракия и излаза на България на Бяло
море, докато другите части на националния въпрос - македонския, доб­
руджанския и западните покрайнини, за известно време се изоставят.
Реши ли се излаза на Бяло море, изтъква той, на Балканите ще настъпи
мир. Едва тогава може да се мисли за някакви по-съществени ходове в
по-нататъшните разговори между България и Югославия. Политиката на
земеделското правителство по националния въпрос, в частност и по въп­
роса за Западните покрайнини, налага няколко извода:
1. Всичките усилия на Стамболийски в областта на външната поли­
тика се насочват към мирна ревизия на Ньойския договор.
2. Защитата на националните интереси се съсредоточава в отстоя­
ване на български излаз на Бяло море. Това се предопределя от регла­
ментирания текст в чл. 48 на Ньойския договор. И тъй като записаното

там е потвърдено от всички държави, сложили подписите си под Ньойс­
кия договор, то това се явява и единственото възможно нещо, на което
българската дипломация може да се позове.
3. Развитието на идеята за правилен подход към българския наци­
онален въпрос се разглежда в искането за възвръщане на Западна Тра­
кия, а в отделни случаи и на Източна към България, или в даване на авто­
номия за двете области.

151