Page 154 - zapadni_pokrainini
P. 154

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  да подкрепят българското искане за излаз на беломорското крайбрежие
                  при Александрополис.450 Българската позиция се повлиява и от новото
                  съотношение на силите в международното пространство. Негласният
                  поддръжник на българската външна политика до този момент - Италия,
                  започва енергична кампания, насочена срещу България, опитвайки се да
                  я принуди да изплати целия си репарационен заем.

                         Въпросът за Западните покрайнини не се повдига в Ниш. Действи­
                  телно, научавайки за предстоящата конференция, живеещите в западни­
                  те гранични земи изготвят обширни изложения, чиято цел е да запознаят
                  двустранната среща с проблемите на техния роден край. На 10 март 1923
                  г. се подготвя изложение, адресирано до „Председателя на комисията по
                  изравняване на сръбско-българския спор", носещо подписите на ръко­
                  водствата на Царибродското, Трънското и Босилеградското бежански
                  дружества в София - П. Апостолов, С. Симов, А. Антонов, М. Караджинов
                  и Ас. Бояджиев. Припомняйки становището на международната разгра­
                  ничителна комисия, постановяващо да не се извършва промяна на стара­
                  та граница между Югославия и България, те настояват: 1. Отказване на
                  Белград от окупираните през есента на 1920 г. български области; 2. Тъй
                  като това не е в правомощията на комисията, а и този въпрос е твърде
                  сложен, то югославските власти да извършат най-належащото: а) да се
                  възстановят и отворят всички български училища в окупираните области;

                  б) да се даде пълна черковно-религиозна свобода на българското насе­
                  ление там; в) да се създадат условия за безпрепятствено връщане на
                  емигриралите във вътрешността на България българи от Западните пок­
                  райнини; г) да се спрат денационализаторските изяви на югославските
                  власти спрямо българите от тези гранични краища; д) да се уреди снаб­
                  дяването на населението с продукти от първа необходимост по естестве­
                  ните за тия места тържища; е) да се създаде сносен режим за ползване
                  на двувластните имоти.451







                  450  Архивни документи на Александър Стамболийски за борбата му в защита на нацио­
                      налните интереси на България за Тракия и излаза на Бяло море (1919-1923). -С., б.д.,
                      ръкопис съхраняващ се в ПП на БЗНС, Документ № 92.; Тос1огоу!с, О. Цит. съч., с. 202.
                  451  От запазената документация не става ясно дали желанията на хората от Западните
                      покрайнини стигат своя адрес. В архива на МВнРИ се открива изпратеното от тях пис­
                      мо, но дали то е препратено в Ниш не се споменава нищо. Явно българските дипло­
                      мати са решили да съсредоточат вниманието си единствено върху въпросите свърза­
                      ни с охраната на границата, без да засягат други. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1477, л.
                      276-278.
                  150
   149   150   151   152   153   154   155   156   157   158   159