Page 154 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

да подкрепят българското искане за излаз на беломорското крайбрежие
при Александрополис.450 Българската позиция се повлиява и от новото
съотношение на силите в международното пространство. Негласният
поддръжник на българската външна политика до този момент - Италия,
започва енергична кампания, насочена срещу България, опитвайки се да
я принуди да изплати целия си репарационен заем.

Въпросът за Западните покрайнини не се повдига в Ниш. Действи­
телно, научавайки за предстоящата конференция, живеещите в западни­
те гранични земи изготвят обширни изложения, чиято цел е да запознаят
двустранната среща с проблемите на техния роден край. На 10 март 1923
г. се подготвя изложение, адресирано до „Председателя на комисията по
изравняване на сръбско-българския спор", носещо подписите на ръко­
водствата на Царибродското, Трънското и Босилеградското бежански
дружества в София - П. Апостолов, С. Симов, А. Антонов, М. Караджинов
и Ас. Бояджиев. Припомняйки становището на международната разгра­
ничителна комисия, постановяващо да не се извършва промяна на стара­
та граница между Югославия и България, те настояват: 1. Отказване на
Белград от окупираните през есента на 1920 г. български области; 2. Тъй
като това не е в правомощията на комисията, а и този въпрос е твърде
сложен, то югославските власти да извършат най-належащото: а) да се
възстановят и отворят всички български училища в окупираните области;

б) да се даде пълна черковно-религиозна свобода на българското насе­
ление там; в) да се създадат условия за безпрепятствено връщане на
емигриралите във вътрешността на България българи от Западните пок­
райнини; г) да се спрат денационализаторските изяви на югославските
власти спрямо българите от тези гранични краища; д) да се уреди снаб­
дяването на населението с продукти от първа необходимост по естестве­
ните за тия места тържища; е) да се създаде сносен режим за ползване
на двувластните имоти.451

450 Архивни документи на Александър Стамболийски за борбата му в защита на нацио­
налните интереси на България за Тракия и излаза на Бяло море (1919-1923). -С., б.д.,
ръкопис съхраняващ се в ПП на БЗНС, Документ № 92.; Тос1огоу!с, О. Цит. съч., с. 202.
451 От запазената документация не става ясно дали желанията на хората от Западните
покрайнини стигат своя адрес. В архива на МВнРИ се открива изпратеното от тях пис­
мо, но дали то е препратено в Ниш не се споменава нищо. Явно българските дипло­
мати са решили да съсредоточат вниманието си единствено върху въпросите свърза­
ни с охраната на границата, без да засягат други. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1477, л.
276-278.
150