Page 162 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

вява същото и на Пашич, като допълва, че британското правителство ня­
ма да стои безучастно. Защото ако Югославия продължи с настояването
си за колективна нота срещу България, както и със съсредоточаването на
войски по източната си граница, то Лондон ще вземе незабавни мерки. А
именно: оказване на всестранна, включително и финансова помощ на
Италия, която да се справи със ситуацията на Балканите. Подобни изяв­
ления се правят и от британските дипломати в Прага, Букурещ и Атина.475
Позицията на Белград се повлиява и от реакцията на нейните съседи и
съюзници в Малката Антанта. Пръв румънският посланик в Атина привет­
ства промяната в България. След консултации с Лондон гръцкото прави­
телство също приема новия български кабинет. Гръцкият посланик в Со­
фия е инструктиран да установи незабавни връзки с Ал. Цанков и Хр.
Калфов.476 Единствено Чехословакия излиза с декларация, подкрепяща
претенциите на югославската страна, но допълва, че не възприема виж­
дането за военни действия. Впоследствие и Прага признава легитимност­
та на новото българско правителство.477 По този начин планираната от
Югославия обща акция на страните от Малката Антанта пропада.478 След
продължителни консултации на Нинчич с Йънг, югославското правителс­
тво се вижда принудено да излезе с декларация, в която се заявява, че
събитията в България са неин вътрешен проблем, чието решаване зависи
единствено от новия български кабинет.479 Отказът на Белград от пряка
военна интервенция на пръв поглед успокоява страстите.480След катего­
ричния отказ на всички останали държави да приемат югославското
предложение, на Белград не остава нищо друго освен да се примири за

475 НАБАН, сб. IV, оп. 1, а.е. 194, л. 335. // Спомени на Методи Янчулев.; ЦДА, ф. 176 к, оп.
4, а.е. 2918, л. 347.
476 Тодогоу|с, О. Цит. съч., с. 222.
477 ИБИ, т. XXIII — Чехословашки извори за българската история. Т. I, с. 203. -С., 1985. - До­
кумент № 103 (Телеграма на министъра на външните работи на ЧСР д-р Е. Бенеш до
Посолството на ЧСР в София, от 20.71.1923 г.).; Документ № 106 (Телеграма на минис­
търа на външните работи на ЧСР д-р Е. Бенеш до Посолството на ЧСР в София, от
24.VI.1923 г.), с. 209.; Язькова.А. Цит. съч., с. 250.
478 Месец по-късно, по време на срещата на страните от Малката Антанта в Синая (Румъ­
ния), Югославия отново призовава за колективни мерки срещу България. Предложе­
нието й наново е отхвърлено.
479 БТА, Бюлетин № 263, Първи, 24.У1.1923, с. 1-2.; Косев, Д. Международното значение
на Септемврийското въстание през 1923 г., с. 55-58. -С., 1964.; КитапоV, М. Ке1абоп5
роПИциез Ьи1(’аго-уои{’051ауе5 ()и1п-поуегпЬге 1923). // ЕШдез Ьа1сап1цие5, 2-3, р. 179-
186. 1974.
480 С телеграма № 1023/18.71.1923 г. К. Людсканов-Цанков съобщава в София, че Белград
се отказва от идеята си за военна намеса в България. // НБКМ-БИА, ф. 356, оп. 1, а. е.
15, л. 47-48.

158