Page 165 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

вителство цели изграждането на своя своеобразна шпионска мрежа, да­
ваща му информация за положението и настроенията в България от пър-
490
ва ръка.

* * *

Въпреки сложната обстановка през есента на 1923 г. в българо-
югославските отношения се забелязва тенденция към промяна. От страна
на Белград демонстрирането на неприязън спрямо България продължа­
ва. Удобен случай за нова поредица от антибългарски прояви се намира
в инцидента в София с югославския военен аташе полк. Кръстим, срещу
когото е извършен атентат. В югославската столица използват случката,
като целенасочено й придават политически характер. До българските
власти се отправя ултиматум, в който се настоява на полк. Кръстим да се
поднесат публични извинения. Същевременно се настоява българско
войсково подразделение да окаже военни почести на югославското зна­
ме пред сградата на легацията в София. Опитвайки се да внесе успокое­
ние, кабинетът на Цанков предприема действия към разрешаване на
двустранните проблеми. За да не се нагнетява излишно обстановката,

българското правителство приема да изпълни ултиматума. Към това под­
тиква и съобщението, че до югославските погранични части е изпратено
ново нареждане да засилят вниманието си.491 На 4 октомври 1923 г. в
София започва работа новата смесена българо-югославска комисия. Със­
тавът и на двете делегации е коренно различен от онзи в Ниш. Това се
налага не само от новата обстановка, а и от естеството на въпросите, кои­
то предстои да бъдат разгледани. В по-голямата си част те имат главно
юридически характер.492 От българска страна въпросите, които предстоят
да се дискутират, се групират в две части - 1. По приложението на Ньойс-
кия договор.; 2. Извън приложението на Ньойския договор 493

Сведения за това се намират в спомените на секретаря на Андрей Ляпчев - Методи
Янчулев. При преглеждане касовата книга на задграничното земеделско бюро, раз­
положено в Белград, той се натъква на множество данни за оказана финансова по­
мощ на земеделците от югославските власти. Янчулев отбелязва, че издръжката на
емигрантските лагери в Пожаревац, Горни Милановац и базите в Ниш, Цариброд и
Зайчар е изцяло поета от Белград, откъдето се превеждат парични суми за покупка на
оръжие и облекло за сформираните там чети. Тяхната цел е да навлизат в България и
да събират информация, която да предават на съответните югославски власти. // НА-
БАН, сб. IV, оп. 1, а.е. 194, л. 415-418.
ЦДА, ф. 369 к, оп. 1, а.е. 645, л. 18.
Генов, Г.П. Нашите отношения с Югославия. // Демократически преглед, 1923, кн. IX,
с. 567.
ЦДА, ф. 378 к, оп. 1, а.е. 1156, л. 5.
161