Page 19 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

пейската политика започва да претендира Съветска Русия.
На Балканите последиците от Първата световна война оставят трайни
следи. Претърпели в продължение на седем години три войни, те си остават
огнище на непримирими противоречия. Румъния, Гърция и новоизградено­
то Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС) придобива самочувствие
на водеща държава при определяне бъдещите стъпки на балканската поли­
тика. България и Турция, в качеството си на победени във войната страни, се
стремят отново да си възвърнат старите позиции. Малка Албания продъл­
жава да бъде обект на влияние и интерес от страна на своите съседки Ита­
лия и КСХС. Черна гора престава да бъде самостоятелна държава и се влива
в триединното сръбско кралство. Така националният въпрос на Балканите се
усложнява. Вместо разрешаване, се стига до нови и то все по-
задълбочаващи се проблеми между балканските страни.34 Чрез изземване­
то на земи от една държава и даването им на друга, се създават основания
за бъдещи противоречия. Всички те имат своя предистория, оставила траен
отпечатък върху цялостното развитие на Балканския полуостров.

* * *

Още в първите години на XX в. в Белград все повече привърженици
намира старата идея Сърбия да се превърне в обединителен център на
южните славяни. Инициатори са професорът от Белградския университет
Вл. Карич и министърът на външните работи на Сърбия д-р М. Миловано-
вич. С правителствена подкрепа проф. Карич издава учебник по география,
в който се акцентира върху ареала на разпространение на сръбската на­
ция. Той го определя като обширна област, обхващаща не само тогаваш­
ните сръбски предели,но и Македония, части от Северна Гърция, Северна
Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина. Най-сигурна, според Карич, е
северната граница на сръбската нация, която достига унгарските земи до
гр. Печ, а на североизток до градовете Арад и Темешвар (Тимишуара).35 В
годините на Балканските войни (1912-1913 г.) това виждане се доразширя-
ва и се превръща в основа на засилена сръбска пропаганда и подготвяне
от Белград на условия за ново териториално разширение. Избухналата
Първа световна война отприщва нови националистически стремежи сред
част от водещата сръбска интелигенция. Още в началото на военните

Манчев, Кр. История на балканските народи. -В. Т-во, 1989.; Великите сили и нацио­
налният въпрос на Балканите между двете световни войни. // Великите сили и Балка­
ните в ново и най-ново време, с. 190-199. -С., 1985.; Трайков, В. Идеологически тече­
ния и програми в националноосвободителните движения на Балканите до 1878 г. -С.,
1978.
35 Илчев, Ив. Родината ми права или не. Външнополитическата пропаганда на балканс­
ките страни (1821-1923), с. 34. -С. 1996.

16