Page 21 - zapadni_pokrainini
P. 21

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                д-р А. Трумбич42. За тях бъдещата югославска държава би трябвало да се
                 създаде единствено като „органичен съюз с равно участие в него на сърби,
                 хървати и словенци, а не една разширена Сърбия".43 Макар и твърде по­
                 пулярна тази идея, под давлението на разигралите се политически събития
                 бързо се изоставя. Супило и Трумбич стават инициатори на сформирания
                 през есента на 1914 г. „Югославски комитет", чието седалище първона­
                 чално е Рим, после Лондон и накрая Париж.44 На 6 май 1915 г. до прави­
                телствата на Франция, Великобритания и Русия е изпратен изработеният от
                 комитета мемоар, в който се защитава идеята за обединение на всички
                 югославянски народи. В него новата държава се разглежда като целокуп-
                 ност на: Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Далмация с островите,
                Хърватско и Словения с Фиуме (Риека), Войводина с Бачка и Банат, Истрия
                 с островите и Триест, Горица.45 За най-подходяща форма на управление се
                 посочва конституционната монархия, в която парламентът играе решава­
                 ща роля, а властта на монарха значително да се ограничи.46 Страните от
                Антантата се призовават да осъществят един своеобразен „политически
                 протекторат" над „южнославянските земи". Предложението е отправено
                 най-вече до двете водещи за момента европейски сили - Франция и Вели­
                 кобритания.47 Постепенно многобройната югославска емиграция се прев­
                 ръща в една от основните движещи сили, тласкащи към сформирането на
                 нова южнославянска държава. В нейните редици се забелязва известно
                 разбъркване и неединомислие. Обособяват се няколко групи и течения:
                        - Първа е групата на т. нар. „централисти-монархисти", които не се
                 отказват от представите си за „Велика Сърбия". Техен лидер е редакторът
                 на излизащия в Женева вестник „1_а 5егЬ|е" Л. Маркович. Към тях се присъ­
                 единяват и привържениците на консервативното течение сред емиграция­
                та, начело с Й. Томич. Обединяващо звено в техните възгледи е виждането
                 им, че Хърватско, Словения и Черна гора трябва да се присъединят към




                42  Трумбич, Анте (1864-1938) - хърватски лидер, около когото гравитира по-голямата
                    част от хърватските интелектуалци. Привърженик на монархическия строй на управ­
                    ление в нова Югославия. Председател на създадения през 1914 г. в Лондон "Югослав­
                    ски комитет".
                43  Христов, Хр. Цит. съч., с. 70.
                44  Югославският комитет е неправителствена организация основан под давление на
                    Пашич. Неговата цел е да се бори най-вече срещу италианските претенции в Адриати-
                    ка. Замислен е като самостоятелна пропагандна институция, разположена извън пре­
                    делите на югославската държава, пряко финансирана от Белград. Комитетът намира
                    опора главно в средите на югославската емиграция в Канада и САЩ. Съюзник открива
                    и в лицето на някои влиятелни френски и английски политически дейци.
                45  5151С, Е. Воситепб о ро51апки Кга1)еу|пе 5гЬа, Нп/а1а 1 51оуепеса (1914-1919), 5. 27. -2авгеЬ,
                    1920.; С1ВАЦАМАЕЕ, 5епе:Сиегге 1914-1918, Аи1псНе - Ноп8пе, 7о1. 159-160, р. 25-35.
                46  Писарев, Ю.А. Образование югославского государство, с. 356-357. -М., 1975.
                47  Пак там.

                18
   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26