Page 21 - zapadni_pokrainini
P. 21
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
д-р А. Трумбич42. За тях бъдещата югославска държава би трябвало да се
създаде единствено като „органичен съюз с равно участие в него на сърби,
хървати и словенци, а не една разширена Сърбия".43 Макар и твърде по
пулярна тази идея, под давлението на разигралите се политически събития
бързо се изоставя. Супило и Трумбич стават инициатори на сформирания
през есента на 1914 г. „Югославски комитет", чието седалище първона
чално е Рим, после Лондон и накрая Париж.44 На 6 май 1915 г. до прави
телствата на Франция, Великобритания и Русия е изпратен изработеният от
комитета мемоар, в който се защитава идеята за обединение на всички
югославянски народи. В него новата държава се разглежда като целокуп-
ност на: Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Далмация с островите,
Хърватско и Словения с Фиуме (Риека), Войводина с Бачка и Банат, Истрия
с островите и Триест, Горица.45 За най-подходяща форма на управление се
посочва конституционната монархия, в която парламентът играе решава
ща роля, а властта на монарха значително да се ограничи.46 Страните от
Антантата се призовават да осъществят един своеобразен „политически
протекторат" над „южнославянските земи". Предложението е отправено
най-вече до двете водещи за момента европейски сили - Франция и Вели
кобритания.47 Постепенно многобройната югославска емиграция се прев
ръща в една от основните движещи сили, тласкащи към сформирането на
нова южнославянска държава. В нейните редици се забелязва известно
разбъркване и неединомислие. Обособяват се няколко групи и течения:
- Първа е групата на т. нар. „централисти-монархисти", които не се
отказват от представите си за „Велика Сърбия". Техен лидер е редакторът
на излизащия в Женева вестник „1_а 5егЬ|е" Л. Маркович. Към тях се присъ
единяват и привържениците на консервативното течение сред емиграция
та, начело с Й. Томич. Обединяващо звено в техните възгледи е виждането
им, че Хърватско, Словения и Черна гора трябва да се присъединят към
42 Трумбич, Анте (1864-1938) - хърватски лидер, около когото гравитира по-голямата
част от хърватските интелектуалци. Привърженик на монархическия строй на управ
ление в нова Югославия. Председател на създадения през 1914 г. в Лондон "Югослав
ски комитет".
43 Христов, Хр. Цит. съч., с. 70.
44 Югославският комитет е неправителствена организация основан под давление на
Пашич. Неговата цел е да се бори най-вече срещу италианските претенции в Адриати-
ка. Замислен е като самостоятелна пропагандна институция, разположена извън пре
делите на югославската държава, пряко финансирана от Белград. Комитетът намира
опора главно в средите на югославската емиграция в Канада и САЩ. Съюзник открива
и в лицето на някои влиятелни френски и английски политически дейци.
45 5151С, Е. Воситепб о ро51апки Кга1)еу|пе 5гЬа, Нп/а1а 1 51оуепеса (1914-1919), 5. 27. -2авгеЬ,
1920.; С1ВАЦАМАЕЕ, 5епе:Сиегге 1914-1918, Аи1псНе - Ноп8пе, 7о1. 159-160, р. 25-35.
46 Писарев, Ю.А. Образование югославского государство, с. 356-357. -М., 1975.
47 Пак там.
18

