Page 20 - zapadni_pokrainini

Въведение

действия за белградските дипломати става ясно, че независимо от развоя
на събитията по бойните фронтове бъдещата съдба на народите ще се ре­
шава не там, а на една предстояща мирна конференция. Всъщност тази
идея първоначално се заражда и е предмет на обсъждане най-вече в сре­
дите на видни сръбски учени и общественици. Голяма част от тях смятат,
че предстои ново преразпределяне на силите в Европа. Ето защо Сърбия
не трябва да стои настрана от новите течения в политиката, а да бъде гото­
ва за всякакви случайности и събития. Водената от Белград пропаганда
става особено агресивна. В унисон с тази засилваща се тенденция са и лан­
сираните от проф. Цвиич36 виждания, намерили отражение в публикува­
ните от него в Париж географски карти. В тях той посочва, че сърби живеят
в много от притежаваните в настоящия момент от България земи. За сръб­
ско Цвиич припознава основната част от населението в Радомирско, Кюс­
тендилско и цяла Македония, а впоследствие разширява ареала му още
по-навътре в българските земи - чак до р. Искър.37 Всичко това звучи като
отглас на възраждане на старата сръбска политика от времето на Илия Га-
рашанин - за сръбската ръководна роля на Балканите. Първата стъпка на
Белград към изпълнението на предначертания план е изграждането на
единна южнославянска държава с първостепенна цел - обединяването на
всички сърби, хървати и словенци в една държава, естествено под ръко­
водството на Сърбия. В този момент, сред иначе единните при лансиране­
то на подобни амбиции сръбски политици, се очертават две тенденции.

Изразител на първата тенденция е сръбският премиер-министър Ни­
кола Пашич.38 Още през есента на 1914 г. той се обявява за изграждане на
новата държава. Тя обаче не бивало да излиза извън „сръбските нацио­
нални рамки", като се запази суверенитетът на Сърбия.39 По негово пред­
ложение на 24 ноември/7 декември 1914 г. сръбският парламент (Скуп­
щината) гласува „Програма за освобождаване и обединяване на всички
сърби, хървати и словенци".40 Втората тенденция се защитава от двамата
най-изявени лидери на югославската емиграция - Фр. Супило41 и

Цвиич, Йован (1865-192) - Сръбски географ и геолог. Професор по география в Белг­
радския университет. Председател на етнографската секция в сръбската делегация на
Парижката мирна конференция (1919 г.).
37 1. Ба реп1П5и1е Ва1кагнрие. // Оео^гарНе Наташе. -Рапз, 1918.
38 Пашич, Никола (1846-1926) - Сръбски държавен и политически деец. Лидер на Ради­
калната партия. Премиер на Сърбия от 1905-1918 г., а след това с малки прекъсвания
до 1926 г. на КСХС.
39 Христов, Хр. България..., с. 70.
40 5|5гс, Е. ОоситепЦ о розТапки Кга1]еу!пе 5гЬа, Нп/а1а I 81оуепаса (1914-1919), 5. 10. —
2а§геЬ, 1920.
41 Супило, Франьо (1870-1917) - един от лидерите на хърватската емиграция в 20 -те го­
дини на XX в.
17