Page 23 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

на Словения и Далмация. Делегатите от тези райони, обединени в един
клуб, изработват документ, наречен „Майска декларация". В него се гово­
ри за оставане на посочените земи в границите на Хабсбургската монар­
хия, идея ползваща се с популярност в Словения и Хърватско.49 Подтикнат
от разигралите се събития сръбският министър-председател Н. Пашич тър­
си съмишленик в лицето на А. Трумбич. От 15 май до 20 юли 1917 г. между
двамата протича серия разговори. Водената политика на тотална хегемо­
ния от страна на сърбите и идеята за „Велика Сърбия" постепенно се заме­
нят с известни отстъпки спрямо другите народности, които се планира да
участват в новата югославска държава. Дори известният с непримиримата
си позиция за отстояване на това виждане Пашич се вижда принуден да
склони на известни компромиси. Следствие проведените разговори се по­
явява нов документ, озаглавен „Декларация от о. Корфу" и оповестен на
20 юли 1917 г. В него се определя за важен момент разгромът на Австро-
Унгария във войната и образуването на една единна югославянска държа­
ва. Предвижда се създаването на триединно Кралство на сърби, хървати и
словенци, чието по-нататъшно устройство да се определи от бъдещото Ве­
лико народно събрание, призвано да изработи конституцията на новата
държава. За неин основен принцип се посочва „конституционна, демокра­
тична и парламентарна монархия начело с династията на Карагеоргиеви-
чите".50 Постигнатото споразумение се предшества от известен сблъсък на
мненията. Пашич привидно отстъпва от досегашните си позиции. Той не се
отказва от идеята Сърбия да стане обединително и водещо звено в новото
държавно образувание. От своя страна Трумбич е привърженик на еволю­
ционната тактика. Той се изказва първо за освобождение и по-късно за
обединение на южнославянските народи.51 Край на споровете слага полу­
ченото през есента на 1918 г. от Париж известие, че в най-скоро време в
заседаващата там мирна конференция предстои разглеждане на югослав­
ския въпрос. Вестта се потвърждава в изпратената от Югославския комитет
телеграма, че Антантата е съгласна със създаването на новата югославска
държава. Сръбското правителство се изправя пред задачата да намери
най-верния път за обединение под негово ръководство. За целта в хърват­
ската столица Загреб е изпратена сръбска военна мисия начело с подпол­
ковник Д. Симович. На 13 ноември 1918 г. той се среща с двама от хърват­
ските лидери - А. Павелич и Лоркович. По време на разговорите сблъсъкът

Палешутски, К. Македонският въпрос..., с. 13.
По-подробно за преговорите на о. Корфу и приетата там декларация Вж. СпасиЪ, М.
Срби)а 1918 године и стваранье ]угославенске државе. // Историйски институт Беог-
рад, Зборник радова, кн. 7. 1988.
Палешутски, К. Унитаризъм и федерализъм в югославските земи до образуването на
социалистическа Югославия. // Международни отношения, кн. 4, с. 80. 1972.

20