Page 16 - zapadni_pokrainini
P. 16

Няколко предварителни думи




            югославските историци Вук Винавер.27 28Частично въпросът за Западните
            покрайнини се застъпва и в някои трудове, посветени на политиката на
            българските правителства в периода между двете световни войни.23 В
            известна степен темата за съдбата на Западните покрайнини, съставля­
            ваща неделима част от изследването на цялостния български национал-
            ноосвободителен процес, предизвиква и краеведчески интерес. В тази
            насока се откроява издаденият още през 1931 г. сборник „Град Трън. Ге­
            ографски и исторически бележки".29 Регионалната тема застъпват изсле­
            дователите Тодор Димитров30 и Богдан Николов.31

                                                       * * *


                    Настоящето изследване е построено изключително върху ориги­
            нална документална основа. Проучени са непубликувани и малко извес­
            тни на научната общественост документи. Използвани са всички достъп­
            ни материали, запазени в различни архивохранилища на страната: фон­
            довете на МВнР, ЦДА, ЦВА, ДА-София, ДА-Кюстендил, НАБАН, НАИИБАН,
            НБКМ-БИА, колекциите от микрофилми, намиращи се в информацион­
            ния център по балканистика (С1ВА1_). Запазените стотици документи наг­
            ледно разкриват дипломатическите отношения на България с Югославия
            и други страни по третирания въпрос. При разработването на труда са
            използвани и документи отличните фондове на известни български по­

            литически дейци от този период - Теодор Теодоров, Димитър Станчов,
            Александър Стамболийски, Христо Калфов, Никола Стоянов и др.
                    От съществено значение са сведенията от страниците на българс­
            кия и чуждия периодичен печат. Ценна информация за периода 1918-
            1931 г. дават Бюлетините на БТА, които авторът на настоящия труд е
            имал възможността първи да използва. Създаден с цел да се дава по-
            пълна информация на българския политически елит - министри, депутати
            и др., Бюлетинът на БТА представлява важен и на моменти дори единст­




                Винавер, В. Английското |’авно мислене за Македонка од 1919-1926. // Гласник на Ин-
                ститутотза национална историка, кн. 1. -Скопи]е. 1965.
            28  Косев, Д. Външна политика на България при управлението на Андрей Ляпчев (1926-
                1931 г.). -С.,1995.; Септемврийското въстание 1923 г. -С., 1973.; Петрова, Д. Самостоя­
                телното управление на БЗНС (1920-1923 г.). -С.,1988.
            29  Град Трън. Географски и исторически бележки. Съставител Райчо Тодоров. -С., 1931.
            30  Димитров, Т. Босилеградския край в сръбската експанзия към българските земи до
                1920 г. -Кн., 1996.; Окупацията на Босилеградско от Сърбия през 1920 г. по сведения
                на българската интелигенция от този край. // ВИСб., кн. 1, с. 133-142, 1993.
            31  Николов, Б. Хронология на по-важните събития в Димитровградско (1483-1961). Ниш,
                1963.; Димитровградска хроника. -Ниш, 1969.; Царибродски културно-просветен ле­
                топис. -С., 1994.

                                                                                                      13
   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21