Page 25 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Най-ясно това личи при разпределянето на силовите министерства; за за­
местник министър-председател е назначен лидерът на словенците д-р
А. Корошец57, за министър на вътрешните работи видният хърватин Св.
Прибичевич58, за министър на външните работи А. Трумбич.59 Въпреки това
принц Александър проявява неудовлетворение от състава на новия кабинет
и десет дни след съставянето му, Пашич се вижда принуден да подаде ос­
тавка. На 20 декември с.г. се съставя новото правителство на КСХС, оглавя­
вано от Ст. Протич.60 В него освен досегашните министри Трумбич, Корошец
и Прибичевич влизат още и представители на Босна, Херцеговина и Черна
гора. Превесът обаче остава в ръцете на сърбите - от 20 министри 16 са сър­
би.61 Пред новата държава и нейното правителство се изправя въпросът за
официалното признаване от Великите сили. В Париж, на заседанията на за­
почналата там мирна конференция, изпратената от Белград делегация се
легитимира като представител вече не само на дотогавашното Кралство
Сърбия, а на новото триединно КСХС. Пашич и останалите делегати подемат
бурна кампания за признаването на новото държавно обединение. Вели­
кобритания и сръбската покровителка Франция, първоначално заемат из-
чаквателна позиция. Пречка пред желанието им за официално признаване
на новата югославска държава те срещат в приетия през 1915 г. Лондонски
протокол. С него те поемат пред Италия задължението тя да бъде компен­
сирана по всякакъв начин, включително и териториален, за сметка на при­
съединяването към Антантата. Именно поради тази причина те биват изпре­
варени от САЩ. На 7 февруари 1919 г. държавният секретар на САЩ
Р. Лансинг отправя публична декларация, с която се признава триединното
кралство за легитимно. Неговият пример е последван от представителите на
Гърция, Швейцария и Чехословакия. Няколко месеца по-късно, в периода 1-
5 май, декларации в същия дух правят и външните министерства на Фран­
ция и Великобритания.62 Най-силен противник на признаването си КСХС
среща в лицето на Италия, която от своя страна продължава да отстоява ис­
кането за изпълнение на Лондонския протокол. В същото време италианс­
ките окупационни войски все още присъстват в по-голямата част от Далма­
ция. Не е случаен и фактът, че именно в този момент отново се повдига т.
нар. черногорски въпрос, като италианските дипломати подкрепят крал Ни­

Корошец, Андрей - лидер на словенските клерикали, създател и ръководител на Сло­
венската народна партия.
58 Прибичевич, Светозар - лидер на просръбски настроените хървати. Ръководител на
Демократическата партия.
59 В|с1|5ау|]еу1с, 5. 51\/агап]е..., з. 182.
60 Протич, Стоян - виден сръбски политик.
61 Джурич, М. Цит. съч., с. 30 и сл.
62 В|ф5ау|]еу1с, 5. 51уагап]е..., 5. 183.; Писарев, Ю.А. Цит. съч., с. 366-377.

22