Page 208 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

разглеждане на проблемите на малцинствата, която е доста тромава.625
Въпреки протеста на Югославия, на българския външен министър се дава
правото да доразвие и внесе за обсъждане въпроса за българските мал­
цинства по време на есенната сесия на Съвета.626 Това раздразва още по­
вече Белград. Допълнително напрежение в двустранните отношения
внася дадения от София прием на пристигналите на посещение лидери
на хърватските националисти Анте Павелич и Густав Перечец. Техният
престой в българската столица предизвиква открито недоволство на
югославските правителствени среди.627 Конфликтът се изостря неимо­
верно, когато става ясно, че двамата хървати са в България по покана на
ВМРО. Между тях и македонските дейци се подписва декларация за вза­
имно сътрудничество, в чийто преамбюл се заявява, че подтик към това
им дава: „Невъзможният режим, на който са подложени Хърватско и Ма­
кедония".628 В международен аспект визитата е последвана от силен
дипломатически натиск над българското правителство. В София Нешич
връчва протестна нота на югославското правителство, насочена срещу
„бездействието на българския кабинет". Обвиненията, че в България се
покровителстват „определени среди", което е в ущърб на двустранните
отношения се засилват. Посрещането на двамата хърватски лидери се
използва като повод да се откаже ратификацията на Пиротските спора­
зумения.629 Същевременно под давлението на Белград френското и бри­
танското правителство изискват от София обяснение за случилото се. От
Лондон отправят съвет към българското правителство да предприеме

625 Молбите отправени до ОН във връзка с малцинствата се съобщават за сведение на
членовете на Съвета от главния секретар, без да се правят коментари. Съветът се про­
изнася по въпроса само ако един от неговите членове привлече вниманието на оста­
налите си колеги върху нарушението, или опасността от нарушение, предмет на да­
дена петиция. При нужда главният секретар може да съобщи в най-къс срок, ако на­
мери за необходимо и телеграфически, въпросната молба на членовете на Съвета. //
Резолюция на Съвета на ОН, 22.X.1920 г., Р.\/.С., X, 5. 12 - "Рапорт Титони". Условията,
на които трябва да отговарят молбите отправени до ОН, във връзка с покровителство
на малцинствата, са: 1. Да имат за предмет покровителството на малцинствата съг­
ласно договорите; 2. Не трябва да се поставят във форма на искане за скъсване на по­
литическите връзки между въпросното малцинство и държавата, от която то състав­
лява част; 3. Не трябва да се изхожда от анонимен или зле информиран източник; 4.
Трябва да бъдат написани без груби изрази; 5. Трябва да съдържат сведения или да
съобщават факти, които не са били наскоро предмет на друга петиция, към която е
била приложена обикновената процедура. // Резолюция на Съвета на ОН, 5.IX.1923,
Р.У.С.,ХХУ1, 5. 1293.;
626 Демократически сговор, бр. 1608, 6.111.1929.; Митев, Д. Великобритания и..., с. 30.
627 Политика, бр. 7536, 23.1У.1929.
620 ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а.е. 1742, л. 1-3.
629 Демократически сговор, бр. 1651, 25.IV.1929.

204