Page 208 - zapadni_pokrainini
P. 208
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
разглеждане на проблемите на малцинствата, която е доста тромава.625
Въпреки протеста на Югославия, на българския външен министър се дава
правото да доразвие и внесе за обсъждане въпроса за българските мал
цинства по време на есенната сесия на Съвета.626 Това раздразва още по
вече Белград. Допълнително напрежение в двустранните отношения
внася дадения от София прием на пристигналите на посещение лидери
на хърватските националисти Анте Павелич и Густав Перечец. Техният
престой в българската столица предизвиква открито недоволство на
югославските правителствени среди.627 Конфликтът се изостря неимо
верно, когато става ясно, че двамата хървати са в България по покана на
ВМРО. Между тях и македонските дейци се подписва декларация за вза
имно сътрудничество, в чийто преамбюл се заявява, че подтик към това
им дава: „Невъзможният режим, на който са подложени Хърватско и Ма
кедония".628 В международен аспект визитата е последвана от силен
дипломатически натиск над българското правителство. В София Нешич
връчва протестна нота на югославското правителство, насочена срещу
„бездействието на българския кабинет". Обвиненията, че в България се
покровителстват „определени среди", което е в ущърб на двустранните
отношения се засилват. Посрещането на двамата хърватски лидери се
използва като повод да се откаже ратификацията на Пиротските спора
зумения.629 Същевременно под давлението на Белград френското и бри
танското правителство изискват от София обяснение за случилото се. От
Лондон отправят съвет към българското правителство да предприеме
625 Молбите отправени до ОН във връзка с малцинствата се съобщават за сведение на
членовете на Съвета от главния секретар, без да се правят коментари. Съветът се про
изнася по въпроса само ако един от неговите членове привлече вниманието на оста
налите си колеги върху нарушението, или опасността от нарушение, предмет на да
дена петиция. При нужда главният секретар може да съобщи в най-къс срок, ако на
мери за необходимо и телеграфически, въпросната молба на членовете на Съвета. //
Резолюция на Съвета на ОН, 22.X.1920 г., Р.\/.С., X, 5. 12 - "Рапорт Титони". Условията,
на които трябва да отговарят молбите отправени до ОН, във връзка с покровителство
на малцинствата, са: 1. Да имат за предмет покровителството на малцинствата съг
ласно договорите; 2. Не трябва да се поставят във форма на искане за скъсване на по
литическите връзки между въпросното малцинство и държавата, от която то състав
лява част; 3. Не трябва да се изхожда от анонимен или зле информиран източник; 4.
Трябва да бъдат написани без груби изрази; 5. Трябва да съдържат сведения или да
съобщават факти, които не са били наскоро предмет на друга петиция, към която е
била приложена обикновената процедура. // Резолюция на Съвета на ОН, 5.IX.1923,
Р.У.С.,ХХУ1, 5. 1293.;
626 Демократически сговор, бр. 1608, 6.111.1929.; Митев, Д. Великобритания и..., с. 30.
627 Политика, бр. 7536, 23.1У.1929.
620 ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а.е. 1742, л. 1-3.
629 Демократически сговор, бр. 1651, 25.IV.1929.
204

