Page 208 - zapadni_pokrainini
P. 208

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                разглеждане на проблемите на малцинствата, която е доста тромава.625
                Въпреки протеста на Югославия, на българския външен министър се дава
                правото да доразвие и внесе за обсъждане въпроса за българските мал­
                цинства по време на есенната сесия на Съвета.626 Това раздразва още по­
                вече Белград. Допълнително напрежение в двустранните отношения
                внася дадения от София прием на пристигналите на посещение лидери
                на хърватските националисти Анте Павелич и Густав Перечец. Техният
                престой в българската столица предизвиква открито недоволство на
                югославските правителствени среди.627 Конфликтът се изостря неимо­
                верно, когато става ясно, че двамата хървати са в България по покана на
                ВМРО. Между тях и македонските дейци се подписва декларация за вза­
                имно сътрудничество, в чийто преамбюл се заявява, че подтик към това
                им дава: „Невъзможният режим, на който са подложени Хърватско и Ма­
                кедония".628 В международен аспект визитата е последвана от силен
                дипломатически натиск над българското правителство. В София Нешич
                връчва протестна нота на югославското правителство, насочена срещу
                „бездействието на българския кабинет". Обвиненията, че в България се
                покровителстват „определени среди", което е в ущърб на двустранните
                отношения се засилват. Посрещането на двамата хърватски лидери се
                използва като повод да се откаже ратификацията на Пиротските спора­
                зумения.629 Същевременно под давлението на Белград френското и бри­
                танското правителство изискват от София обяснение за случилото се. От
                Лондон отправят съвет към българското правителство да предприеме




                625 Молбите отправени до ОН във връзка с малцинствата се съобщават за сведение на
                    членовете на Съвета от главния секретар, без да се правят коментари. Съветът се про­
                    изнася по въпроса само ако един от неговите членове привлече вниманието на оста­
                    налите си колеги върху нарушението, или опасността от нарушение, предмет на да­
                    дена петиция. При нужда главният секретар може да съобщи в най-къс срок, ако на­
                    мери за необходимо и телеграфически, въпросната молба на членовете на Съвета. //
                    Резолюция на Съвета на ОН, 22.X.1920 г., Р.\/.С., X, 5. 12 - "Рапорт Титони". Условията,
                    на които трябва да отговарят молбите отправени до ОН, във връзка с покровителство
                    на малцинствата, са: 1. Да имат за предмет покровителството на малцинствата съг­
                    ласно договорите; 2. Не трябва да се поставят във форма на искане за скъсване на по­
                    литическите връзки между въпросното малцинство и държавата, от която то състав­
                    лява част; 3. Не трябва да се изхожда от анонимен или зле информиран източник; 4.
                    Трябва да бъдат написани без груби изрази; 5. Трябва да съдържат сведения или да
                    съобщават факти, които не са били наскоро предмет на друга петиция, към която е
                    била приложена обикновената процедура. // Резолюция на Съвета на ОН, 5.IX.1923,
                    Р.У.С.,ХХУ1, 5. 1293.;
                626 Демократически сговор, бр. 1608, 6.111.1929.; Митев, Д. Великобритания и..., с. 30.
                 627 Политика, бр. 7536, 23.1У.1929.
                 620 ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а.е. 1742, л. 1-3.
                 629 Демократически сговор, бр. 1651, 25.IV.1929.


                 204
   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212   213