Page 207 - zapadni_pokrainini
P. 207

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...



           съответното проучване да се разгледат на нова съвместна конференция.
            Междувременно обстановката и в двете държави се усложнява.622


                   Постигнатите в Пирот споразумения не се посрещат с такъв ентуси­
           азъм, какъвто правителствените среди очакват. В България още докато
           траят преговорите се изказват мнения, че конференцията има чисто тех­
           нически характер, поради което не би трябвало да й се отдава голямо
           значение. В българската преса преобладава мнението: „Отварянето на
           границата и мерките около нея са събитие за нас от непървостепенно
           значение". С този тон се отличава най-вече в. „Утро". Белградската преса
           е доста пестелива в оценките си за постигнатото в Пирот. В повечето слу­
           чаи преобладава негативизмът към българската страна и откритото де­
           монстриране на превъзходство. В. "Време" заявява: „Споразумение мо­
           же да има, когато се премахнат двувластните имоти. За невзетите реше­
           ния са виновни от българска страна." Подобен, но още по-остър тон личи
           в информацията на в. "Трговински гласник", който отбелязва: „Или сте с
           нас [сърбите - б.м. В.В.], или ще ви смажем". Пиротската конференция се
           посреща с известна резервираност и в останалите балкански страни. Най-
           притеснена от постигнатото изглежда е Гърция. В Атина подобряването
           на българо-югославските отношения се приема като противовес на под­
           писания в края на февруари същата година гръцко-югославски дого­
           вор.623 Противници на Пиротските споразумения се срещат и в Югосла­
           вия. Най-много те са в средите на хърватите.624 До известна степен те са
           надъхани от италианските правителствени среди, които също се изказват
           против заложените основи на новото българо-югославско сближение.

                                                       * * *


                   През пролетта на 1929 г. бурно рекламираното българо-югославско
           сближение се пропуква. Това се дължи на подетата от българското пра­
           вителство политика в защита на българските малцинства. Този въпрос се
           поставя от Буров по време на мартенската сесия на Съвета на ОН. Целта
           на българския външен министър е да се промени процедурата на ОН по











           622 ЦДА, ф. 176 к, ОП. 5, а.е. 1218, л. 161-163; оп. 6, а.е. 1750, л. 1-5.; оп. 5, а.е. 859, л. 68-
               73.; оп. 5, а.е. 1218, л. 153-160; а.е. 1217, л. 118; а.е. 859, л. 41, 61.
           623 Демократически сговор, бр. 1622, 29.111.1929.
           624 Минева, 3. Българо-югославски споразумения. (1929-1930 г.).., с. 175.

                                                                                                    203
   202   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212