Page 211 - zapadni_pokrainini
P. 211
Западните покрайнини и българо-югославските отношения...
тоява искането за пълна ликвидация на двувластието. Това, според него,
е отговорът на югославското правителство спрямо предприетата от Бъл
гария кампания за подобряване положението на българските малцинст
ва. От тук произтича и строгостта, проявена от югославските погранични
служби по границата.639 Положението изисква бърза реакция от страна
на София. От една страна тя иска да се разреши двувластния проблем, но
същевременно поставя и въпроса за съдбата на българските малцинства.
Българското правителство не крие, че двата въпроса са взаимосвързани.
Междувременно обстановката по българо-югославската граница остава
напрегната. Изострянето се забелязва най- вече през есента на 1929 г.,
когато предстои да се прибира земеделската реколта. Като отзвук от
влошените двустранни отношения се засилва бежанската вълна към Бъл
гария. Населението от Западните покрайнини масово бяга, като за целта
използва легални и нелегални канали за преминаване на границата. Из
селването е най-масово в Босилеградско. Въпреки че върви със сравни
телно бавни темпове, то си остава постоянен процес. Зачестяват случаите
на отказ и изоставяне на имотите, от страна на български граждани, пора
ди невъзможност за обработката им.640
По повод на зачестилите убийства по границата, Българската лига
за защита правата на човека и гражданина изпраща изложение до френ
ската лига, с молба по българо-югославската граница да се проведе
международна анкета. Подобна молба се съдържа и в доклада на бъл
гарската социалдемократическа парламентарна група до Международ
ното социалистическо бюро в Цюрих.641 Искане за провеждане на меж
дународна анкета отправя и българското правителство. В Париж Буров се
среща с френския външен министър А. Бриян, който е запознат с напрег
натата обстановка по българо-югославската граница. Подобни разговори
се водят и в Лондон, и в Рим. До българските легации се изпращат ок
ръжни, в които се излага позицията на българското правителство по въп
639 ЦДА, ф. 252 к, оп. 1, а.е. 889, л. 5-6. - Поверително писмо на К. Вакарелски до А. Ляп-
чев, № 37 от 21.711.1929 г.
640 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1220, л. 39-40. - Сведение, изпратено от МВнРИ до български
те легации в чужбина, 9.УН.1929.; а.е. 1219, л. 20-24. - Поверително писмо от К. Вака
релски до Ат. Буров, 23.VI.1929 г.
641 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1412, л. 47; ф. 381 к, оп. 1, а.е. 120, л. 1 -5.; ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1,
л. 11-49. В британската столица посланик Хаджимишев води непрекъснати разговори
с директора за Централна Европа на Форин офис - Орм Сърджънт. Настоява се Лондон
да упражни влиянието си над Белград да смекчи отношението си към България. Със
същата задача се заемат и българските посланици в Рим и Париж - ген. Вълков и
Морфов. // Отец Паисий, кн. 12, с. 195-198. 1929.
207

