Page 211 - zapadni_pokrainini
P. 211

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




           тоява искането за пълна ликвидация на двувластието. Това, според него,
           е отговорът на югославското правителство спрямо предприетата от Бъл­
           гария кампания за подобряване положението на българските малцинст­
           ва. От тук произтича и строгостта, проявена от югославските погранични
           служби по границата.639 Положението изисква бърза реакция от страна
           на София. От една страна тя иска да се разреши двувластния проблем, но
           същевременно поставя и въпроса за съдбата на българските малцинства.
           Българското правителство не крие, че двата въпроса са взаимосвързани.
           Междувременно обстановката по българо-югославската граница остава
           напрегната. Изострянето се забелязва най- вече през есента на 1929 г.,
           когато предстои да се прибира земеделската реколта. Като отзвук от
           влошените двустранни отношения се засилва бежанската вълна към Бъл­
           гария. Населението от Западните покрайнини масово бяга, като за целта
           използва легални и нелегални канали за преминаване на границата. Из­
           селването е най-масово в Босилеградско. Въпреки че върви със сравни­
           телно бавни темпове, то си остава постоянен процес. Зачестяват случаите
           на отказ и изоставяне на имотите, от страна на български граждани, пора­
           ди невъзможност за обработката им.640


                   По повод на зачестилите убийства по границата, Българската лига
           за защита правата на човека и гражданина изпраща изложение до френ­
           ската лига, с молба по българо-югославската граница да се проведе
           международна анкета. Подобна молба се съдържа и в доклада на бъл­
           гарската социалдемократическа парламентарна група до Международ­
           ното социалистическо бюро в Цюрих.641 Искане за провеждане на меж­
           дународна анкета отправя и българското правителство. В Париж Буров се
           среща с френския външен министър А. Бриян, който е запознат с напрег­
           натата обстановка по българо-югославската граница. Подобни разговори
           се водят и в Лондон, и в Рим. До българските легации се изпращат ок­
           ръжни, в които се излага позицията на българското правителство по въп­




           639  ЦДА, ф. 252 к, оп. 1, а.е. 889, л. 5-6. - Поверително писмо на К. Вакарелски до А. Ляп-
               чев, № 37 от 21.711.1929 г.
           640  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1220, л. 39-40. - Сведение, изпратено от МВнРИ до български­
               те легации в чужбина, 9.УН.1929.; а.е. 1219, л. 20-24. - Поверително писмо от К. Вака­
               релски до Ат. Буров, 23.VI.1929 г.
           641  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1412, л. 47; ф. 381 к, оп. 1, а.е. 120, л. 1 -5.; ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1,
               л. 11-49. В британската столица посланик Хаджимишев води непрекъснати разговори
               с директора за Централна Европа на Форин офис - Орм Сърджънт. Настоява се Лондон
               да упражни влиянието си над Белград да смекчи отношението си към България. Със
               същата задача се заемат и българските посланици в Рим и Париж - ген. Вълков и
               Морфов. // Отец Паисий, кн. 12, с. 195-198. 1929.

                                                                                                   207
   206   207   208   209   210   211   212   213   214   215   216