Page 205 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

казателства. Въпросът се оставя за бъдещо обсъждане с препоръка съб­
раната информация да се предава на двете правителства за сведение.
Новото което се решава е в най-скоро време между София и Белград да
се изгради пряка телефонна връзка.619 Най-оживени спорове предизвик­
ва разглеждането на въпроса за военните мерки, които е необходимо да
се предприемат при осигуряване на по-добрата сигурност по границата.
Българската делегация излиза със свой „Проект за службата по граница­
та". Неговата основна цел е: да се намалят до минимум пограничните
инциденти и недоразумения, както и причините, които ги пораждат. Не­
съгласие предизвиква югославското предложение да се създаде 20 км
гранична зона, от двете страни на границата, която да служи за „буфер
при евентуално напрежение." Вносителят Винтрович, мотивира своето
предложение с думите, че за него под думата граница не трябва да се
разбира само граничната линия, а целият съществуващ пограничен пояс.
По този въпрос се водят допълнителни неофициални разговори. В днев­
ника на българската делегация е отбелязано, че главната причина за ис­
каната 20 км зона е следствие от наново повдигнатия въпрос за „опас­
ността от чети". Югославската делегация няколкократно припомня чет-
ничеството от минали години. Българското нежелание да се приеме та­
кава зона се мотивира със съображението, че ако тя се превърне във
факт, то напълно би се блокирал икономическият живот във всичките
съществуващи там селища. А в тази зона попадат: Видин, Кула, Белоград­
чик, Берковица, Годеч, Сливница, Трън, Кюстендил, Горна Джумая (дн.
Благоевград), Св. Врач (дн. Сандански), Петрич.620Българската делегация
е категорично против обособяването на каквато и да е зона, която да об­
хваща двете страни на границата. В това отношение тя не приема никак­
ви компромиси. От югославска страна се настоява за такава зона с пред­
ложение тя да се изгради и в широчина от 10 км, което да не бъде ва­
лидно за цялата граница. За отделни участъци проектът за крайгранична
зона предвижда тя да бъде само 100 м. Въпреки това българската деле­
гация настойчиво отхвърля тези проекти. Тя се позовава на обстоятелст­
вото, че предложения от нея правилник е съгласуван с препоръките, да­
дени от Съвета на ОН, а самият той е подобен на съществуващия вече
между Югославия и Гърция пограничен правилник, чиято ефективност е
налице. Отстояването на това искане е безспорна победа за българската
страна и по същество е единственото извоювано нещо, което е в полза на

ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1218, л. 55-59 - Протокол № 9 от 12.111.1929 г.; л. 60-62. - Про­
токол № 10 от 13.111.1929 г.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1218, л. 63. - Протокол № 11 от 14.111.1929 г.; а.е. 1217, л. 59-
64; а.е. 1218, л. 70, 88-96.

201