Page 26 - zapadni_pokrainini
P. 26

Въведение



           кола.63 Подтикнат от тях, малко по-късно той заминава за САЩ, за да търси
          там съюзници за връщането си като крал в Подгорица. Във всичките си из­
           казвания той се обявява срещу създаването на КСХС под ръководството на
           Сърбия. В отговор на неговите молби в Черна гора пристига американска
           мисия, която обаче стига до заключението, че всички са за образуването на
           новата държава.64 *След мъчителни преговори, по време на които Пашич се

           вижда принуден да склони на не един компромис, се постига споразумение
           за създаването на т. нар. Рапалска област под суверенитета на новоучреде­
           ната международна организация - Обществото на народите (ОН). По същес­
          тво спорът между Югославия и Италия се заключава в добиване на владе­
           ние над Фиуме (Риека), Задар, Кварнерските острови и някои други пункто­
           ве в региона. С подписването на Рапалския договор (12 ноември 1920 г.)
           Италия добива гр. Задар и околностите му, а също така някои острови по
          далматинското крайбрежие: Лошин, Ластово, Пелогруж, Црез. Градът Фиу­
           ме с прилежащата му област образуват една свободна и независима зона.
           По отношение на икономическите и търговските въпроси между двете стра­
           ни се предвижда създаването на смесена комисия, която в разстояние на
          два месеца да представи пред своите правителства проект за тяхното уреж-
          дане. С постигането на това споразумение югославската държава получава
           признание и от Италия.66 Така границите на КСХС юридически се установяват
           в периода 1919-1920 г. Те се изработват по време на заседанията на Париж­
           ката мирна конференция и последвалите я по-късно двустранни срещи, и се
           регламентират в подписаните Сен-Жерменски, Трианонски, Ньойски и Ра-
           палски договори. По този начин приключва първият етап от замисленото в
           Белград териториално разширение на сръбската държава. Във вътрешнопо­
          литически план белградските политици активизират своята дейност към
           консолидиране и укрепване на новата държава. На 12 декември 1920 г. за­
           почва работа новоизбрания югославски парламент. Неговата задача се със­
          тои главно в изработването на бъдещата конституция. След няколкомесечни
          дебати на 28 юни 1921 г. се приема и гласува новият основен закон на




              Крал Никола - представител на управлявалата в Черна гора династия на Негошич-
              Петрович.
              Сто|анчевиЪ, Вл. Политически и международни положа] Ср6и]е од у(единьеньа 1 де-
              цембра 1918 до Париске конференци]е мира 1919. // Зборник радова Истори]ски инс­
              титут. Научни скуп. Срби]а на кра]у првог рата, кн. 8, с. 15. -Београд, 1990.
              Манчев, Кр. Югославия и международните отношения на Балканите (1933-1939 г.), с.
              14. -С.,1989.; БТА, Бюлетин № 495, Първи, 15.XI.1920, л.1. Съобщавайки за подписва­
              нето на двустранния италианско-югославски договор, белградската информационна
              агенция "Авала" го коментира по следния начин: "По отношение на Югославия той не
              е много добър. Политика обаче не се прави със сърцето, а с разума".
              БТА, ПЧП, Бюлетин № 379 - из съобщения в чуждата преса - /.е Тетрз; 1деа №?1опа1е и
              др. от 15.XI. 1920 г.

                                                                                                     23
   21   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31