Page 27 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

КСХС.67 В негова подкрепа се изказват 223 депутати, от които 184 сърби, 18
мюсюлмани, 11 словенци и 10 хървати. Против се обявяват 35 депутати.
Приема се държавата да се изгради като централизирана монархия под
скиптъра на Карагеоргиевичите, обявена за „единна държава на народ с три
имена", населявана от „сърбо-хърватско-словенска народност", която гово­
ри на „сърбо-хърватско-словенски език" и пише на две азбуки - кирилица и
латиница.68 Във външнополитически аспект от значение за КСХС е прояве­
ният стремеж да запази първенстващата роля на Балканите, която получава
след Първата световна война. Спрямо своя източен съсед - България, Белг­
рад започва активна и настъпателна политика. И в следвоенните години в
отношенията между двете страни като преграда продължава да стои спорът
по македонския въпрос. В по-друг аспект се развиват взаимоотношенията на
Югославия с останалите й съседи. По времето на Парижката конференция тя
действа в непрекъснат контакт със старите си съюзници - Гърция и Румъния.
Открит остава въпросът за сръбския излаз на Бяло море. За целта с Гърция
се сключва конвенция, чрез която Белград си осигурява използването на Со­
лунското пристанище за търговски цели. В него се формира т. нар. „Сръбска
зона". По този начин сръбската страна си осигурява безпрепятствен транзит
на стоките си по жп линията Гевгели-Солун.69 След като до известна степен
Белград успява да затвърди водещата си роля на Балканите, започва търсе­
не на нови съюзници. При новата обстановка възниква въпрос за взаимоот­
ношенията с Чехословакия.70 Значимостта му се доказва от факта, че това е
първата държава, с която новото КСХС сключва съюзен договор (още на 14
август 1920 г.). Съставен от 6 члена, той е насочен изцяло срещу Унгария.71
През април 1921 г., в румънската столица Букурещ се осъществява среща
между външния министър на Румъния Т. Йонеску и тамошния чешки посла­

Тъй като в деня на подписването на новата конституция се отбелязвал празника на
сръбския светец Св. Вида, то тя става популярна с името "Видовденска".
68 СиПпоу|с, Е. ОокитепИ о ]и§о5|а71]е. Н15Топ’аТ ос1 озпШка га)ес1поске бо с1апаз, 5. 216-
230. -2авгеЬ, 1968.
69 ЦДА, ф. 134 к, оп. 1, а.е. 451, л. 41.
70 Връзките между двете славянски страни не са нещо ново. По време на Първата све­
товна война видните чешки политици Томаш Масарик и Едуард Бенеш (бъдещи пре­
зидент и министър на външните работи на Чехословакия), неведнъж влизат във взаи­
модействие с много от сръбските политици. В следвоенните години съюзът между
двете държави се налага и от необходимостта за общо противопоставяне срещу за­
раждащите се унгарски претенции. Тласък за това дава и опитът на бившия хабсбург-
ски монарх Карл, който в средата на март 1921 г. предприема стъпки за завръщането
си в Унгария. Срещу тези му намерения остро се противопоставят Югославия, Чехос­
ловакия и Румъния. Между тях започва енергична кампания за сключване на общ от­
бранителен съюз. По-подробно Вж.: Х/апки, М. Ма1а АпГапга..., 5. 9-18.; Язькова, А.
Малая Антанта..., с. 62-154.
71 БТА, Бюлетин № 488, Първи, 11.XI.1920 г. - съобщение на агенция "Авала".
24