Page 28 - zapadni_pokrainini
P. 28

Въведение



           ник. На 23 април те подписват двустранен договор, който е почти идентичен
          със сключения между Белград и Прага съюзен договор. Към основния текст
          се прибавят два секретни протокола, които регламентират намесата на две­
          те страни при евентуален военен конфликт.72 На 5 юни 1921 г. Йонеску прис­
          тига в Белград, където започва разговори с Пашич. Те се водят около идеята
          за военна конвенция, която да разшири отбранителната програма на дър­
          жавите им. Двете страни са единодушни в искането си - сключените догово­
           ри за мир с Австрия, Унгария и България да се изпълнят в цялостния им вид,
           при който са подписани. При евентуална военна интервенция от страна на
          Унгария или България, спрямо някоя от двете държави, те си обещават вза­
           имна военна подкрепа. Текстът на договора, подписан на 7 юни 1921 г, се
           публикува в пресата един месец по-късно73, последван и от сключената през
          август 1921 г. военна конвенция между Югославия и Чехословакия. Постиг­
           натите договорености „гарантират" сигурност на Югославия за евентуални
          нападения откъм България и Унгария. Не така обаче стои въпросът с опас­
          ността от подобни действия от страна на Италия. Опасения за своята сигур­
           ност имат и останалите две държави - Румъния и Чехословакия. До послед­
           но Румъния остава „незащитена" откъм изток, т.е. в случай на конфликт със
          Съветска Русия заради Бесарабия. Чехословакия също продължава да из­
           питва опасения и подозрения спрямо Унгария.74 По този начин сформирано­
          то чрез двустранни договори обединение между Югославия, Чехословакия
          и Румъния, известно като „Малката Антанта" или „Малкото съглашение", се
          превръща във военно-политически блок на тези страни.75
                                                      * * ♦



                  Непосредствено преди и по време на Първата световна война става
          ясно, че в решаването на наболелите балкански проблеми се открояват
          няколко фактора. Вътрешнобалкански, засягащи националноосвободител-
          ните движения на отделните балкански народи и споровете между самите



              Язькова, А. Цит. съч., с. 158-159.
          73 . Пак там.; БТА, Бюлетин № 334, Първи, 13.Х/Н.1921 г. - съобщение на агенция "Авала".
          74  Данева-Михова, Хр. Балканско-Локарнската политика и противоречията между за­
              падните империалистически сили през втората половина на 1926 г. // ГСУ, Идеолог.
              кат.,, с. 18-22, 39-47. 1953-56.
          75  Амбицията на страните от „Малката Антанта" личи в изявлението на Бенеш, направе­
              но пред комисията по външните работи на чехословашкия парламент. В него той зая­
              вява: "Съюзът между Чехо-Словашко, Югославия и Румъния ще упражни дълбоко
              влияние върху политическото развитие на тези три държави. Той ще бъде от първос­
              тепенно влияние върху европейската политика въобще". Според него целта е да се
              противопоставят на реваншистките настроения в Австрия и Унгария, както и на плано­
              вете за създаването на т. нар. Дунавска федерация. // БТА, Бюлетин N° 376, Втори,
              3.IX.1922 - съобщение на Чехословашкото бюро по печата.

                                                                                                     25
   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33