Page 30 - zapadni_pokrainini

Въведение

рание одобрява предложението, направено от кабинета на д-р В. Радос­
лавов, за извънреден кредит за водене на войната, в размер на 500 млн.
лв.80 Настъпилите впоследствие събития - променливостта на бойните
действия, революцията през 1917 г. в Русия и пр., довеждат до сътресение
в политическата ситуация в България. Очертаващото се поражение на Цен­
тралните сили предизвиква буря от взаимни нападки и клевети сред пред­
ставителите на отделните политически формации. Необходимото в този
напрегнат момент единодушие се оказва непостижимо за българския по­
литически елит. След първоначалните си успехи българската армия започ­
ва да търпи несполуки. По същество тя е дислоцирана на няколко фронта:
Първа армия настъпва към Сърбия, където отвоюва Моравската област. По
този начин към България отново се присъединяват градовете Пирот и Ниш;
Втора армия е съсредоточена в района на Македония. Спирането на ней­
ното настъпление по заповед на германското командване, дава възмож­
ност на съглашенските сили да се организират в района на Солун и окол­
ностите му. Така българският устрем на Южния фронт бива осуетен. Неус­
пехите и бездействието на българските войски пораждат негодувание
сред войниците, засилило се особено през лятото и есента на 1918 г. То
достига своя връх след проведената в средата на септември офанзива от
страна на съглашенските войски. На 14 септември след усилена артиле­
рийска подготовка се дава началото на активно настъпление по целия
Южен фронт. На 18 септември в района на Добро поле е извършен пробив
и българската армия е принудена да отстъпи. Поради тактически грешки,
части от нея не успяват да се оттеглят навреме и се оказват обкръжени. На
българското правителство не остава друга възможност, освен да поиска
примирие. С посредничеството на американския дипломат Д. Мърфи, се
осъществява контакт с главнокомандващия съюзническите сили в региона
маршал Франше Д'Епре.81 На 27 септември българските делегати А. Ляп-
чев, ген. И. Луков и С. Радев заминават за Солун, където се помещава
главната квартира на съюзническите войски на Балканите. По молба на
София българските парламентьори се придружават от Мърфи и аташето в
американското посолство в София А. Уокър.82 Несигурността в България,

както и опасността от разпространение на болшевизацията в страната, ка­
ра съюзниците да ускорят подписването на примирието с България. На 29
септември 1918 г. се подписва документ, с който се слага край на участие­
то на България във войната. С него се урежда въвеждането на съюзничес­
ки войски в страната; прекъсване на всякакъв род отношения между Бъл­

80 Стенографски дневници на XVII ОНС, 2 РС, 5 з., 18.XII.1915 г., с. 43-69.
81 Муравиев, К. Договорът за мир..., с. 39.
82 п
Пак там.
27