Page 31 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931}

гария и бившите й съюзници от Централните сили; незабавна демобили­
зация на българската армия, като войниците, останали в деня на подпис­
ването западно от Скопския меридиан, се задържат в плен. 83

Катастрофалното излизане на България от Първата световна война е
резултат от натрупването на няколко фактора. Най-общо те могат да се
обобщят в две групи: на първо място България е силно изтощена от воде­
ните до момента две балкански войни. Вътрешнополитическата ситуация е
изострена, страната изпада в пълна икономическа разруха. На второ място,
въпреки предварително сключените договори между българската държава
и нейните съюзници от Централните сили, тя е оставена сама да защитава
позициите си в Македония срещу напора на обединените въоръжени части
на съглашенските държави и техните балкански партньори, което допълни­
телно усложнява обстановката.84 Със сключването на примирието българс­
кото правителство преследва двояка цел. От една страна, то иска да не до­
пусне територията на страната да се превърне в арена на въоръжени стъл­
кновения, а, от друга - да придобие, доколкото е възможно, някои от тери­
ториите в Тракия и Добруджа. Увереност в това му дават някои изявления,
направени по-рано от представители на английското правителство, с които
то призовава България да излезе от войната срещу известни компенсации.
Нищо такова в текста на сключеното в Солун примирие не е споменато.85
Непосредствено след излизането от войната българското правителство е
поставено пред изпитанието да разреши сложните вътрешни и външнопо­
литически задачи. Несигурността постепенно отстъпва място на известна
политическа стабилност. След създаването на КСХС, предприетите от него
първи стъпки печелят симпатиите на голяма част от българските политичес­
ки партии и общественост. Това се дължи най-вече на факта, че като пър­
востепенна и най-важна задача на новата държава се оповестява освобож­
дението на всички подтиснати под австро-унгарска власт народи. Тема, към
която българите са особено чувствителни. Ето защо обявените от Белград
национално-освободителни стремежи се посрещат с въодушевление, най-
вече сред привържениците на известните със славянофилските си възгледи
партии - Народната и Прогресивнолибералната. В своите виждания те из­
казват надежда, че „сърбизмът е изживял своето време" и правителството

Текстът на Солунското споразумение е публикуван от Кесяков, Б. Принос към дипло­
матическата история на България (1878-1925). Т. I, с. 80. -С., 1923.; По въпроса Ми­
тев, Д. Съглашенските държави и Солунското споразумение през 1918 г. // ИПр., кн. 2,
с. 3-14. 1988.
Христов, Хр. Революционната криза в България (1918-1919 г.), с. 187 и сл. -С., 1957.
Данев, Ст. Най-нова дипломатическа история, с. 119-120. -С., 1935.
28