Page 85 - zapadni_pokrainini

Част Втора.

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

1. Зараждане на проблема - ноември 1920 г.

Своята външнополитическа дейност кабинетът на Ал. Стамболийс­
ки се принуждава да синхронизира с наложеното от Ньойския мирен до­
говор положение. Подписвайки договора, българският премиер остава с
вярата, че въпреки проявеното от съседните балкански народи нежела­
ние, в името на „новата политика в Европа", те ще се откажат от получе­
ните териториални придобивки. Най-големи надежди в това отношение
се възлагат на Югославия. Основание за тази мисъл дава и самият дого­
вор, тъй като в него новата западна българска гранична линия е описана
само в най-общ вид. За окончателното й определяне се постановява
сформирането на международна комисия, която да се заеме с тази зада­
ча. Оттук и увереността, че въпреки подписаните в Ньойския мирен дого­
вор текстове България би могла да запази в териториална цялост земите
си, предвидени за отстъпване на Югославия. Още в първите дни на 1920

г. текстът на Ньойския мирен договор е внесен за ратифициране от бъл­
гарския парламент. За всички е ясно, че по същество, макар и нежелан,
той е наложен на България и тя трябва да го приеме и да се съобрази с
него. За това говорят и разгорелите се дебати. До известна степен те на­
помнят онези, състояли се при обсъждането на проектодоговора. Очак­
вано най-тежко се приемат клаузите, в които се определят новите грани­
ци на българската държава. От името на народните избраници, чиито из­
бирателни райони са в предвидените за предаване на Югославия краи­
ща, протестна декларация прочита Гр. Василев.228 Проектираното в Па­
риж откъсване на западните български земи - във Видинско, Кулско, Ца-
рибродско, Трънско, Босилеградско и Струмишко, както и отнемането на
досегашния излаз на беломорското крайбрежие е „акт на насилие и пъл­
но отрицание на принципите за национално самоопределяне", който с
нищо не може да се оправдае. От България се отделя жива плът.229 Въп­
реки това Народното събрание ратифицира договора. Всички примирено

Василев, Григор (1883-1942) - юрист, дипломат, журналист и общественик. Завършил
право в София и Женева. Неколкократно изпращан на дипломатически мисии в раз­
лични европейски столици. Министър (1930-1931) в кабинета на Андрей Ляпчев.
Стенографски дневници на XVIII ОНС, 30-о з., 5.1.1920, с. 891-892.
81