Page 81 - zapadni_pokrainini
P. 81

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  смъртта, отколкото позора и робството." В подобен дух прозвучава и
                  речта на царибродения представител В. Костов.219 В последвалите разис­
                  квания проличава нежеланието на част от депутатите да приемат безро­
                  потно така изготвения текст на мирния договор. В направените изказва­
                  ния нападки се отправят не само към бившия цар Фердинанд и неговото
                  обкръжение, но и към действащото в момента българско правителство,
                  което според някои започвало да води примиренческа политика към съ­
                  седни страни.220 В крайна сметка при проведеното гласуване надделява
                  становището, че договорът трябва да се подпише. На заседание на Ми­
                  нистерския съвет се приема Ал. Стамболийски да замине за Париж и да
                  сложи подписа си под текста на договора. Това е и решението, съобщено
                  на българската делегация в Париж, препредадено с нота N° 478 от 13 но­
                  ември 1919 г. от М. Сарафов в Бюрото на конференцията. Не е пропусна­
                  то отново да се спомене, че този договор се оказва гибелен за България,
                  от чиято територия несправедливо се откъсват нови земи.221

                          На 19 ноември Ал. Стамболийски пристига в Париж вече като ръко­
                  водител на българската делегация. По пътя той спира на гара Цариброд,
                  където насъбралото се множество провежда спонтанен митинг. Пред не­
                  го българският премиер с тъга отбелязва необратимостта на събитията,
                  като изказва убеждение, че новото положение нямало да трае повече от
                  три-четири години.222 Още във влака новият български министър-
                  председател изготвя писмо до Клемансо, което на 22 ноември му е връ­
                  чено. В него за пореден път се излага българската позиция за мирно съ­
                  ществуване на всички народи, което ще бъде и основен принцип в дей­
                  ността на новото правителство. С огорчение се констатира колко неспра­
                  ведливо е третирана България от делегатите на конференцията.223 Писма
                  са отправени и до ръководителите на делегациите на Югославия, Гърция
                  и Румъния - Пашич, Венизелос и ген. Коанда. В тях отново се казва, че
                  предложеният договор е несправедлив спрямо България. В името на

                  добросъседските отношения и мира на Балканите Стамболийски прикан­
                  ва балканските страни да се откажат от териториалните си придобивки,



                  219  Стенографски дневници на XVIII ОНС, I РС, 2-ро з., 9.XI.1919 г., с. 3-21.
                  220  В своето изказване депутатът Никола Сакаров (социалдемократ) обвинява Ал. Стам­
                      болийски в неправилен подход при обсъждането на договора. Изказва недоволството
                      си, че с текста на договора не са запознати мнозина от депутатите. От името на парти­
                      ята си чете декларация, в която се обявява срещу клаузите в договора. Подобни дек­
                      ларации са прочетени и от името на други парламентарни групи.
                  221  НБКМ - БИА, ф. 273, оп. 3, а.е. 2754, л. 175-176.
                  222  Муравиев, К. Цит. съч., с. 257-258.
                  223  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 58, л. 11-13.

                  78
   76   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86