Page 81 - zapadni_pokrainini
P. 81
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
смъртта, отколкото позора и робството." В подобен дух прозвучава и
речта на царибродения представител В. Костов.219 В последвалите разис
квания проличава нежеланието на част от депутатите да приемат безро
потно така изготвения текст на мирния договор. В направените изказва
ния нападки се отправят не само към бившия цар Фердинанд и неговото
обкръжение, но и към действащото в момента българско правителство,
което според някои започвало да води примиренческа политика към съ
седни страни.220 В крайна сметка при проведеното гласуване надделява
становището, че договорът трябва да се подпише. На заседание на Ми
нистерския съвет се приема Ал. Стамболийски да замине за Париж и да
сложи подписа си под текста на договора. Това е и решението, съобщено
на българската делегация в Париж, препредадено с нота N° 478 от 13 но
ември 1919 г. от М. Сарафов в Бюрото на конференцията. Не е пропусна
то отново да се спомене, че този договор се оказва гибелен за България,
от чиято територия несправедливо се откъсват нови земи.221
На 19 ноември Ал. Стамболийски пристига в Париж вече като ръко
водител на българската делегация. По пътя той спира на гара Цариброд,
където насъбралото се множество провежда спонтанен митинг. Пред не
го българският премиер с тъга отбелязва необратимостта на събитията,
като изказва убеждение, че новото положение нямало да трае повече от
три-четири години.222 Още във влака новият български министър-
председател изготвя писмо до Клемансо, което на 22 ноември му е връ
чено. В него за пореден път се излага българската позиция за мирно съ
ществуване на всички народи, което ще бъде и основен принцип в дей
ността на новото правителство. С огорчение се констатира колко неспра
ведливо е третирана България от делегатите на конференцията.223 Писма
са отправени и до ръководителите на делегациите на Югославия, Гърция
и Румъния - Пашич, Венизелос и ген. Коанда. В тях отново се казва, че
предложеният договор е несправедлив спрямо България. В името на
добросъседските отношения и мира на Балканите Стамболийски прикан
ва балканските страни да се откажат от териториалните си придобивки,
219 Стенографски дневници на XVIII ОНС, I РС, 2-ро з., 9.XI.1919 г., с. 3-21.
220 В своето изказване депутатът Никола Сакаров (социалдемократ) обвинява Ал. Стам
болийски в неправилен подход при обсъждането на договора. Изказва недоволството
си, че с текста на договора не са запознати мнозина от депутатите. От името на парти
ята си чете декларация, в която се обявява срещу клаузите в договора. Подобни дек
ларации са прочетени и от името на други парламентарни групи.
221 НБКМ - БИА, ф. 273, оп. 3, а.е. 2754, л. 175-176.
222 Муравиев, К. Цит. съч., с. 257-258.
223 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 58, л. 11-13.
78

