Page 87 - zapadni_pokrainini
P. 87

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)




           Сърбия. За да влезе в нея, пред България се поставя задачата да се отка­
           же от провежданата досега враждебна политика спрямо своя съсед. Ос­
           вен това, тя следвало да изпълни някои предварителни условия: 1. Да
           накаже виновните за войната; 2. Да плати всички военни обезщетения,
           които международните договорености са определили; 3. Да се откаже от
           претенциите си за Македония. От българската държава се иска и публич­
           но разкаяние за всички действия до момента. Едва тогава Югославия би
           могла да погледне по-благосклонно на своята съседка.236 Югославия се
           намира в доста трудна ситуация. Споровете й с Италия продължават да
           се развиват във възходяща насока. Всичко това навежда на мисълта, че
           между София и Белград се водят неофициални преговори за подобрява­
           не на отношенията между двете страни и евентуални общи действия.
           Липсва обаче яснота относно договореностите и взаимните обещания за
           предприемане на подобна крачка. За това може само да се гадае. Извес­
           тна светлина върху въпроса хвърлят появилите се в печата съобщения,237 238
           които намекват, че между България и Югославия се разменят преписки, в
           които се изказват мисли относно евентуалното отказване на Белград от
           предвидените в чл.27 на мирния договор териториални придобивки.
           Междувременно в югославската столица не скриват опасенията си, че за
           подкрепата оказана от Италия по време на Парижката мирна конферен­
           ция, от Рим са дадени известни обещания на София. Опасявайки се от
           съюз между България и Италия в първите месеци на 1920 г., в отношени­
           ето на Белград към българската страна започва да се чувства известно
                                                                                        238
           смекчаване във водената до момента неотстъпчива позиция.

                  Надеждите на София за запазване на западните български терито­
           рии скоро се оказват химера. През първата половина на 1920 г. до Ми­
           нистерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) присти­
           гат секретни донесения и телеграми, в които се съобщава, че на много от
           пунктовете по българо-югославската граница се наблюдава раздвижване





           236  БТА, ПЧП, Бюлетин № 16, Първи, 17.1.1920 г., с.2-3. // Статия, подписана от д-р Митко-
               вич: "Какво трябва да направи България, за да влезе в Югославия?", Газет де Лозан,
               3.1.1920 г.
           237  Пак там. Бюлетин № 9, Първи, 12.1.1920, с.1. // Дописки в цариградските вестници
               Натрие и Йени Гюн.
           238  Пак там, Бюлетин поверителен № 3, 30.VII.1920 г. На страниците на белградския вест­
               ник Прогрес се публикува поредица от статии, в които се застъпва становището, че
               отношенията между Югославия и България трябва да се подобрят и двата народа да
              заживеят братски. От своя страна българите от предвидените за предаване на Югос­
              лавия райони не скриват опасението си, че с новата граница ще се отвори "живеница
               рана" между двата съседни народа.

                                                                                                    83
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92