Page 82 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

получени за сметка на България, което би прозвучало като знак за ново
мислене сред всички.224 На отправения апел се отзовава единствено Е.
Венизелос, който наред с приветстването на българския стремеж за по­
добряване климата в отношенията между балканските държави, въпреки
това не се отказва от поддръжката си за териториални промени на Бал­
каните. Останалите двама не отговарят.225

Фактите говорят сами по себе си - на 27 ноември 1919 г. в кметст­
вото на парижкото предградие Ньой се подписва мирният договор меж­
ду съюзените държави-победителки и победена България. От българска
страна под неговите тежки клаузи подписа си слага само Стамболийс­
ки.226 Веднага след това, в изявление за сп. „ Е и горе N0076116" той завява:
„Подписаният от мен мирен договор е извънредно тежък за нещастния
български народ не само поради материалните жертви, които договорът
му налага, но и защото последният отцепва от него области, които от ве­
кове споделят неговите скърби и радости."227

224 Дневникът на М. Сарафов..., с. 361-362.; Муравиев, К. Цит. съч., с. 264-269.
225 Според свидетелството на К. Муравиев в Белград Пашич поставя върху писмото на
Стамболийски резолюция, в която се посочва, че българите могат да държат по-остър
език и да предявяват претенции най-малко след двадесет години. // Муравиев, К.
Цит. съч., с. 277.
226 Макар и в чисто формален план неподписването на договора от останалите български
делегати трябвало да прозвучи като своеобразен протест срещу него, от името на
българския народ и държава.
227 БТА, Бюлетин № 495, Първи, 9.XII.1919 г., л. 1.
79