Page 86 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

споделят максимата: "Горко на победените".230

В контраст с обхваналия българския политически елит песимизъм
премиерът Стамболийски продължава да отстоява виждането си, че в то­
зи вид договорът едва ли ще трае повече от три години.231 В изявление за

пресата, направено веднага след ратификацията на договора, той споде­
ля: „Трябва да работим и търпеливо да чакаме, докле се съмне и за
нас".232 В контекста на това становище е и започнатата от българското
правителство външна политика. Нееднократно от кабинета на министър-
председателя се подават съобщения за пресата, в които се подчертава,

че въпреки тежките клаузи на договора ратификацията му отваря пътя на
България за членство в новата международна организация ОН 233, където

най-добре биха могли да бъдат защитени българските позиции. Но пътят
за там, както разбират в кабинета, преминава през подобряване на от­
ношенията с Югославия - на всяка цена. За целта още преди подписване­
то на мирния договор лично Стамболийски се разпорежда да започне
изплащането на югославската страна на каменни въглища, добитък и пр.
срещу репарациите, с които България е задължена към нея.234 Следваща

крачка е подетата от София инициатива за възстановяване на редовните
дипломатически връзки между двете страни. Стремежът на българската
външна политика е да се разкъса пояса на наложената външнополити­
ческа изолация, в която българската държава се озовава след края на
Първата световна война.235 На подадената обаче от страна на България
приятелска ръка, Югославия продължава да отговаря с неприязън и не­
доверие. Въпреки това в средите на част от по-новото поколение югос­
лавски дипломати и интелектуалци се възражда идеята за сформиране
на единна южнославянска държава, чийто естествен център да бъде

230 Ньойският мирен договор, заедно с прилежащите към него Изпълнителен протокол,
Протокол за подписването му и Конвенция между България и Гърция, са приети от
XVIII ОНС, в неговото 30-о заседание от 5.1.1920 г., одобрени с царски указ № 50 от
15.1.1920 г., обнародвани в ДВ, бр.239, 27.1.1920 г.
231 Това свое мнение Стамболийски заявява веднага след подписването на мирния дого­
вор. Стамболийски, Ал. Земеделско управление. Първа година. (Петнадесетчасова
реч на министър-председателя Ал. Стамболийски, произнесена пред делегатите на
XVI редовен земеделски конгрес.), с. 34. -С., 1921.; Земеделско знаме, бр.52,
10.XII.1919.
232 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1808, л. 47.
ззз Първата част на Ньойския договор съдържа устава на ОН.
234 НАИИБАН, инв. № 70, л. 40.; Василевий, Г. ,1угослави]а и Не]скиот договор за мир со
Бугари)а (1919-1939) // Гласник на Институтот за национална истори)а, бр. 2, с. 58.
1973.
235 Земеделско знаме, бр. 15, 29.У1.1920.

82