Page 86 - zapadni_pokrainini
P. 86

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  споделят максимата: "Горко на победените".230


                          В контраст с обхваналия българския политически елит песимизъм
                  премиерът Стамболийски продължава да отстоява виждането си, че в то­
                  зи вид договорът едва ли ще трае повече от три години.231 В изявление за

                  пресата, направено веднага след ратификацията на договора, той споде­
                  ля: „Трябва да работим и търпеливо да чакаме, докле се съмне и за
                  нас".232 В контекста на това становище е и започнатата от българското
                  правителство външна политика. Нееднократно от кабинета на министър-
                  председателя се подават съобщения за пресата, в които се подчертава,

                  че въпреки тежките клаузи на договора ратификацията му отваря пътя на
                  България за членство в новата международна организация ОН 233, където

                  най-добре биха могли да бъдат защитени българските позиции. Но пътят
                  за там, както разбират в кабинета, преминава през подобряване на от­
                  ношенията с Югославия - на всяка цена. За целта още преди подписване­
                  то на мирния договор лично Стамболийски се разпорежда да започне
                  изплащането на югославската страна на каменни въглища, добитък и пр.
                  срещу репарациите, с които България е задължена към нея.234 Следваща

                  крачка е подетата от София инициатива за възстановяване на редовните
                  дипломатически връзки между двете страни. Стремежът на българската
                  външна политика е да се разкъса пояса на наложената външнополити­
                  ческа изолация, в която българската държава се озовава след края на
                  Първата световна война.235 На подадената обаче от страна на България
                  приятелска ръка, Югославия продължава да отговаря с неприязън и не­
                  доверие. Въпреки това в средите на част от по-новото поколение югос­
                  лавски дипломати и интелектуалци се възражда идеята за сформиране
                  на единна южнославянска държава, чийто естествен център да бъде




                  230  Ньойският мирен договор, заедно с прилежащите към него Изпълнителен протокол,
                      Протокол за подписването му и Конвенция между България и Гърция, са приети от
                      XVIII ОНС, в неговото 30-о заседание от 5.1.1920 г., одобрени с царски указ № 50 от
                      15.1.1920 г., обнародвани в ДВ, бр.239, 27.1.1920 г.
                  231  Това свое мнение Стамболийски заявява веднага след подписването на мирния дого­
                      вор. Стамболийски, Ал. Земеделско управление. Първа година. (Петнадесетчасова
                      реч на министър-председателя Ал. Стамболийски, произнесена пред делегатите на
                      XVI редовен земеделски конгрес.), с. 34. -С., 1921.; Земеделско знаме, бр.52,
                      10.XII.1919.
                  232  ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1808, л. 47.
                  ззз Първата част на Ньойския договор съдържа устава на ОН.
                  234 НАИИБАН, инв. № 70, л. 40.; Василевий, Г. ,1угослави]а и Не]скиот договор за мир со
                      Бугари)а (1919-1939) // Гласник на Институтот за национална истори)а, бр. 2, с. 58.
                      1973.
                  235 Земеделско знаме, бр. 15, 29.У1.1920.

                  82
   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91