Page 90 - zapadni_pokrainini
P. 90
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
та [Лигата на народите -ОН, б.м.В.В.] има да се занимае с това".246
Става ясно, че в настоящия момент българските управници не са
готови ефективно да се противопоставят на каквито и да било стъпки от
страна на Белград по граничния въпрос. Известен изход се вижда единс
твено в успешно провежданата дипломация.247 Към това се прибавя и
настъпилото през лятото на 1920 г. „затопляне" в българо-югославските
отношения. Под влияние на това българското правителство все повече се
надява на невероятното - Югославия сама да се откаже от нови терито
риални придобивки. В такъв смисъл в София възприемат заключението
на излъчената в белградската Скупщина парламентарна комисия, нато
варена с подготовката около ратификацията на българския договор. Из
разявайки желанието на югославската страна да живее в добри връзки с
всичките си съседи, към България се отправя призив за мир и добро съ
седство. Не се пропуска обаче, да се отбележи компромисът, който
Югославия й прави, заради нейното враждебно по-рано поведение.248
Белградското правителство успява да тушира възникналото недоволство
сред част от парламентарно представените политически сили в Скупщи
ната. На отправения упрек за „мека политика спрямо България" външни
ят министър Нинчич249 отговаря, че моментът е изключително изгоден за
Югославия да извлече максимална изгода от създаденото на Балканите
положение, което ще утвърди статута й на първостепенна сила в региона.
За целта е необходимо тя да води умела политика.250 В името на „нови
те" българо-югославски отношения Белград се съгласява за възстановя
ване на дипломатическите отношения между двете страни. За югославс
ката столица заминава Коста Тодоров. По същото време в София присти
га Милан Ракич, оглавил югославската дипломатическа мисия в Бълга
246 ИДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1377, л. 2.
247 По силата на Ньойския мирен договор българската армия е разоръжена и демобили
зирана. България се лишава от правото да поддържа наборна войска. На останалите
малобройни гранични поделения се придават по-скоро полицейски функции, откол-
кото чисто гранични. Стига се дотам, че на един български граничар се налага да ох
ранява гранична полоса от няколко десетки километра.
248 БТА,ПЧП, Бюлетин № 2, Поверителен, 26.УП.1020.
249 Нинчич, Момчило - Завършва право в Париж и избран за професор в Белградския
университет. Член на сръбската радикална партия. Многократно е назначаван за ми
нистър на финансите (1915-1919), на правосъдието и търговията (1919-1922 г.), минис
тър на външните работи (1922-1926).
250 В Скупщината се правят изказвания, че Белград трябва да получи всичките територи
ални компенсации, които Ньойският договор му предоставя. // БТА, Бюлетин № 331,
23.IX.1920, с. 1-4.
86

