Page 90 - zapadni_pokrainini
P. 90

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  та [Лигата на народите -ОН, б.м.В.В.] има да се занимае с това".246


                         Става ясно, че в настоящия момент българските управници не са
                  готови ефективно да се противопоставят на каквито и да било стъпки от
                  страна на Белград по граничния въпрос. Известен изход се вижда единс­
                  твено в успешно провежданата дипломация.247 Към това се прибавя и
                  настъпилото през лятото на 1920 г. „затопляне" в българо-югославските
                  отношения. Под влияние на това българското правителство все повече се
                  надява на невероятното - Югославия сама да се откаже от нови терито­
                  риални придобивки. В такъв смисъл в София възприемат заключението
                  на излъчената в белградската Скупщина парламентарна комисия, нато­
                  варена с подготовката около ратификацията на българския договор. Из­
                  разявайки желанието на югославската страна да живее в добри връзки с
                  всичките си съседи, към България се отправя призив за мир и добро съ­
                  седство. Не се пропуска обаче, да се отбележи компромисът, който
                  Югославия й прави, заради нейното враждебно по-рано поведение.248
                  Белградското правителство успява да тушира възникналото недоволство
                  сред част от парламентарно представените политически сили в Скупщи­
                  ната. На отправения упрек за „мека политика спрямо България" външни­
                  ят министър Нинчич249 отговаря, че моментът е изключително изгоден за
                  Югославия да извлече максимална изгода от създаденото на Балканите
                  положение, което ще утвърди статута й на първостепенна сила в региона.
                  За целта е необходимо тя да води умела политика.250 В името на „нови­
                  те" българо-югославски отношения Белград се съгласява за възстановя­
                  ване на дипломатическите отношения между двете страни. За югославс­
                  ката столица заминава Коста Тодоров. По същото време в София присти­
                  га Милан Ракич, оглавил югославската дипломатическа мисия в Бълга­






                  246  ИДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1377, л. 2.
                  247  По силата на Ньойския мирен договор българската армия е разоръжена и демобили­
                      зирана. България се лишава от правото да поддържа наборна войска. На останалите
                      малобройни гранични поделения се придават по-скоро полицейски функции, откол-
                      кото чисто гранични. Стига се дотам, че на един български граничар се налага да ох­
                      ранява гранична полоса от няколко десетки километра.
                  248  БТА,ПЧП, Бюлетин № 2, Поверителен, 26.УП.1020.
                  249  Нинчич, Момчило - Завършва право в Париж и избран за професор в Белградския
                      университет. Член на сръбската радикална партия. Многократно е назначаван за ми­
                      нистър на финансите (1915-1919), на правосъдието и търговията (1919-1922 г.), минис­
                     тър на външните работи (1922-1926).
                  250  В Скупщината се правят изказвания, че Белград трябва да получи всичките територи­
                      ални компенсации, които Ньойският договор му предоставя. // БТА, Бюлетин № 331,
                      23.IX.1920, с. 1-4.
                  86
   85   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95