Page 139 - cirakat

- Милост, милост, Иване!... Недей, моля ти се! -

изпищя Ефтим и скръсти пред него ръце, като пред
икона.
Със светкавична бързина Иван измъкна пистолета
и стреля в гърдите на Ефтим. След туй още веднъж
и още веднъж. Тялото на нещастника се сгърчи, изви на
една страна и свлече до поваленото стъбло на върбата.
Краката му конвулсивно се опънаха, един, два пъти и
след туй не мръдна повече.
Чиракът юстави една хартийка на окървавените му
гърди и с бързи крачки изчезна в гъстите като гора ца­
ревици.
На другия ден сутринта намериха тялото на Ефтим.
Намери го Гагулата, чиято нива, посадена с царевица,
свършваше точно до падналата върба край брега на
реката.
Този ден отвсякъде към моста започнаха да се сти­

чат стари и млади. Всички бяха разбрали за случката
и тичаха да видят с очите си, да узнаят и останалите
новини. Кой знае как, но между тълпата започна да се
промъква и черният Крум.
- Какво се случило? - запита една жена.
- Убили Ефтим, министъра от София.
- Бре!... Не думай!... Кой го убил?
- Комити, шумкари го убили!
- Комити? Ами много ли бяха?
- Та много, много са били!
- Много, но колко? Сто, двеста?
- Сто, сто са били!...

Крум остави жената, промъкна се напред и прибли­

жи до Гагулата, който беше обкръжен от полицаи. Като
го видя, той безпричинно започна гръмко да се смее,
размахвайки във въздуха дългите си космати ръце. Ли­
чеше си, че беше пиян.

- Комити, комити убиха министъра!... А кой уби

царя ни?!... Царя на отечеството?!... Комити ли, шумкари
ли?!...

Полицаите веднага го обкръжиха, стиснаха го. Едни
го държеха за ръцете, а други запушваха устата му, да не
вика, да не говори такива думи. А Крум се дърпаше,
бореше, събаряше полицаите, които се опитваха да го
овладеят.

139