Page 12 - cirakat

навела глава с един крайчец на окото си следеше всяко
движение на чирака.
-Ти, безбожник, ли си, бре?!... Нехранимайко ли
си!?... Кръсти се, де, ръката няма да ти отпадне!
Иван се кръстеше.
Друг път, преди да започне молитвата, случи се да
изпищи, като че ли змия я е ухапала.
- Разкопчани са ти гащите!... На софрата идваш с
разкопчани гаши!... Сотона, безбожник, проклетник!...
Иван примираше от срам. С треперещи ръце едвам
успяваше да закопчае панталоните си и просто му се
искаше да потъне в земята от срам. Гърлото му засъхваше
и той не си дояждаше храната, която му беше сипана в
паницата. Искаше му се веднага да стане от масата, да
избяга от кухнята. Но тук владееше закона, никой не
смееше да става преди чорбаджията. А той ядеше бавно,
сърбаше шумно чорбата и дробеше люти чушки в пани­
цата.
Спокойни минути Иван прекарваше, когато остане­

ше сам вечерно време в малката стаичка. И макар че се
чувствуваше самотен, той лягаше на кревата и в паметта
му се изплуваха спомени за селото. За бистрите планин­

ски поточета, на които правеше вирове и в тях пускаше
лодки и параходи. Той беше научил да прави лодки и
параходи и заради тях покъса много листа от новите
тетрадки. За боровинките в подножието на планината,
за шипките, които береха, а след туй продаваха в града
и за парите които получеха,, уреждаха класните стаи на
училището. За градинките с цветя в училищния двор и
състезанията между паралелките, чия градинка ще бъде
най-хубаво подредена и с най-много цветя. Състезани­
ята водеше учителката и тя даваше оценките. Да, учител­

ката Славка, която ги учеше, водеше на разходки, водеше
към неизвесното, разказваше, поясняваше с такава любов
и упоритост. Какво ли прави тя сега, спомня ли си за
него, спомнят ли си за него другарите, когато излезат
на разходка, когато берат боровинки и шипки?

Беше празник. Този следобед хазаите отидиха в
Белут на гости у близки роднини. Янко беше закарал
стоки на пазара и Иван остана сам в къщи с всички
заповеди на чорбаджията какво трябва да работи. Като
поправи дръжката на една лейка, която бяха донели
преди някой ден, той очисти работилницата, постъкми

12