Page 100 - dolna_ljubata

чески изтощил селските семейства. Селяните обеднели, много къ­
щи, кошари, плевни и търли били празни. Полусрутените къщи е
трябвало да се възобновят или да се построят нови, а семейства­
та да се снабдят с крави, волове, кола, земеделски оръдия и други
средства за обработване на земята. За да се осигури всичко това,
били са нужни пари, обаче не е имало какво да се продаде, нямало
никаква продукция за пазара. За да преживеят, хората отново за­
почнали да взимат от търговците заеми с високи лихви. Но въп­
реки тежките икономически условия и непоносимото политичес­
ко положение 6 условията на окупацията, долнолюбатани - тези
жилави, трудолюбиви и предприемчиви планинци, не са седели със
скръстени ръце. Влагали огромни усилия и енергия да се измъкнат
постепенно от бедността и изостаналостта. В земеделието е
постигнат известен напредък, когато дървеното рало било замес­
тено с дървен или железен плуг (ралица). Селяните, които се за­
върнали от дългите и изтощителни войни или от пленничество,
видели как се живее в други страни, как се обработва земята там,
как се отглежда добитък... В границите на своите материални
възможности се опитвали да приложат този опит и да променят
много неща в селския бит.
За долнолюбатските деца обаче широките перспективи оста­
ват и по-нататък закрити - на запад от високите верижни плани­
ни, а на изток от черната бразда, кято ги откъснала от Родина­
та. С четири класа начално училище свършвало тяхното образо­
вание. Рядко се случвало някое долнолюбатско дете да отиде да
изучи за занаятчия и то предимно за терзия, ковач, колар, дърво­
делец, зидар или обущар при майстор в Босилеград.

Народно стопанство

Землището

Синорът на село Долна Любата обхваща долини, падини, бири,
чукари, ридове и планински склонове. Надморската височона на
землището се движи от 940 до 1829 м. Релефът на селото се харак­

теризира с дълбоки долове, чиито страни са много стръмни, а на
места и скалисти, както и с многобройни ровини, издълбани от

някогашните порои. Това се отнастя преди всичко за Кози дол и
Широки дол - двата големи дола, които слизат от планина Вало­

зи Техните склонове са предимно голи, защото някогашните гори
са изтърсени за ниви и ливади, както и за пасбища. Само 6 стръм-
осойни падини и в някои пространства между нивите са се
ните и
запазили по- големи или по-малки букови гори. И от дясната стра-

98