Page 102 - dolna_ljubata
P. 102
димно ръжен хляб. Имало е и доста ниви, засети с ечемик, така че
на трапезите е имало и ечемичен (ечмен) хляб. По-малки са били
площите с овес, който е даван като зоб на добитъка, и съвсем мал
ки с хелда. Царевица е садена само в градините край Любатска ре
ка и то по няколко реда.
Градинарство
Макар че е започнало да се развива паралелно с населяването
на селото, градинарството 6 началния си етап е достигнало ниска
степен на развитие. По-късно са се увеличили нуждите на населе
нието от зеленчуци, увеличило се е и производството им, но само
до нивото на реалните потребности на хората, защото тогава не'
е имало наблизо зеленчуков пазар, за да може да се продаде евенту
алният излишък.
Всеки домакин в началото на годината прави план кои градин
ски култури ще сади напролет и в кои градини. Ако няма семе за
някой зеленчук, навреме се снабдява с него, като го взема от съседи
или роднини, или пък го купува. Долнолюбатани садеха картофи,
боб, леща, пипер, домати, зеле, зелен лук, кромид, чесън и цвекло, а
някои и салата. Градините се наторяваха добре и се поливаха ре
довно.
В градините рядко имаше питоми ягоди, а питоми малини и
къпини не се садеха, защото хората береха горски ягоди, малини и
къпини. От горските плодове се береха още шипки, глогинки, тръ-
нинки и дренки.
Овощарство
Овощарската продукция е използвана само за нуждите на до
макинството. Плодовете са консумирани свежи и сушени, или от
тях е правен мармалад. Това се отнася преди всичко за ябълките,
сливите и крушите. От джанките, които са най-разпространени-
те овощни дървета в селото, е варена само ракия. Някои хора са
„пекли“ ракия и от ябълки, сливи, вишни череши и дудинки.
Овощните градини - бахчи, баигчи, бъигчи, и огренъите са били
предмет на особена грижа в Долна Любата, защото са били доход-
ни . Сливата вирее и узрява добре в местности до 980 м надморска
височина. Дървото не може да живее повече от 50 години, а вече на
35 години започва да остарява. От сливовите плодове една
(по-малка) част е използвана за сушене (вочкьи), а другата за пече
не на ракия.
След сливите по разпространеност се нареждат ябълките и
100

