Page 102 - dolna_ljubata
P. 102

димно ръжен хляб. Имало е и доста ниви, засети с ечемик, така че
                 на трапезите е имало и ечемичен (ечмен) хляб. По-малки са били
                 площите с овес, който е даван като зоб на добитъка, и съвсем мал­
                 ки с хелда. Царевица е садена само в градините край Любатска ре­
                 ка и то по няколко реда.


                      Градинарство


                      Макар че е започнало да се развива паралелно с населяването
                 на селото, градинарството 6 началния си етап е достигнало ниска
                 степен на развитие. По-късно са се увеличили нуждите на населе­

                 нието от зеленчуци, увеличило се е и производството им, но само
                 до нивото на реалните потребности на хората, защото тогава не'
                 е имало наблизо зеленчуков пазар, за да може да се продаде евенту­
                 алният излишък.
                      Всеки домакин в началото на годината прави план кои градин­

                 ски култури ще сади напролет и в кои градини. Ако няма семе за
                 някой зеленчук, навреме се снабдява с него, като го взема от съседи
                 или роднини, или пък го купува. Долнолюбатани садеха картофи,
                 боб, леща, пипер, домати, зеле, зелен лук, кромид, чесън и цвекло, а
                 някои и салата. Градините се наторяваха добре и се поливаха ре­
                 довно.

                      В градините рядко имаше питоми ягоди, а питоми малини и
                 къпини не се садеха, защото хората береха горски ягоди, малини и
                 къпини. От горските плодове се береха още шипки, глогинки, тръ-
                 нинки и дренки.


                      Овощарство


                      Овощарската продукция е използвана само за нуждите на до­
                 макинството. Плодовете са консумирани свежи и сушени, или от
                 тях е правен мармалад. Това се отнася преди всичко за ябълките,
                 сливите и крушите. От джанките, които са най-разпространени-
                 те овощни дървета в селото, е варена само ракия. Някои хора са
                 „пекли“ ракия и от ябълки, сливи, вишни череши и дудинки.
                     Овощните градини - бахчи, баигчи, бъигчи, и огренъите са били
                предмет на особена грижа в Долна Любата, защото са били доход-
                ни  . Сливата вирее и узрява добре в местности до 980 м надморска
                височина. Дървото не може да живее повече от 50 години, а вече на
                35 години започва да остарява. От сливовите плодове една
                (по-малка) част е използвана за сушене (вочкьи), а другата за пече­
                не на ракия.
                     След сливите по разпространеност се нареждат ябълките и




              100
   97   98   99   100   101   102   103   104   105   106   107