Page 101 - dolna_ljubata

на на Любатска река също има два дълбоки
ьин дол, които слизат от Чука, но те са
страни не са толкова оголени, стръмни и каменисти. Тук се сре­
щат букови и борови гори, в по-ниските им части има лещари, а
равните предели край реката са превърнати 6 ливади и градини.
Конфигурацията на землището и геологическият състав на
почвата са благоприятни за отглеждане на жита и в по-малка
степен - на овощия и зеленчуци. Ливадите и пасищата са доста го­
леми и тревисти, така че условията за отглеждане на добитък са
сравнително добри. Покрай обработваемите площи, които са соб­
ственост на долнолюбатските семейства, в селото е имало и не-
завзета земя - селски пасбища (т. нар. утрини). Долнолюбатани са
плащали такса на държавата за утрините, но през последните
десетилетия това задължение е премахнато. Някогашното голя­
мо пасбище 6 планина Валози е било превърнато в общоселска пла­
нинска ливада, в която всяко долнолюбатско семейство е получа­
вало част (дел, делница), но я е косило срещу заплащане.
Стопанската земя се намира 6 ръцете на самостоятелните
земеделски производители. След освобождението от турците ня­
колко пъти е вършено премерване на площите, засети с определе­

на култура, но това всъщност е било свободно (от око, по виждне)
преценяване на повърхнината, за да се определят задълженията
на собственика към държавата. Първото кадастрално премерва-
не на земята е извършено 1954 г., а класирането на площите е за­
вършено през следващата година. Но и този премер е бил време­

нен, затова властите вземат мерки чрез геодетската секция във
Враня да се ангажират квалифицирани хора за точно определяне
големината на обрботвемите площи. Новият премер е извършен
през 1957 и 1958 г., окончтелно до 1961 година. По този премер и
днес се върши облагането с данък на собствениците на земята и
се уреждат наследствените и други юридически отношения.

Земеделие

Земеделието, заедно с животновъдството, е основно занятие
на населението в Долна Любата. В годините, когато тук се засе­

лили първите жители, земята е орана с дървено рало и зараои то
ва добивите са били ниски. Този примитивен начин на обработка
се е запазил все докато земеделците не започнали да ползват ма
тални плугове и ралици. Подготовката за есенна сеитба е въп ^
на веднага след събирането на реколтата, а пролетната опяи*6'
почвала десет седмици преди Гергйовден. ^ 6 за‘
Долнолюбатани са сеели най-много ръж и затова
са яли пре-

90