Page 98 - dolna_ljubata

шо. Обаче, един след друг, идвали други, още по-золеми заеми и то­
ва продължавало до безкрайност. В това време бедните селяни
почнали да се обременяват и с данък, което зи накарало да взимат
допълнителни заеми. През следващите години ниските цени на
земеделските произведения и евтините надници, както и различ­
ните семейни проблеми, несполуки и нещастия принудили не само
бедните, но и средните селяни да вземат заеми от богаташите и
търговците при високи лихви. Така икономическото и социалното
положение на голям брой хора ставало все по-тежко, даже непоно­
симо, четем в тефтерите на чорбаджи Васе М. Стаменов от Д.
Любата.
Взимане на заеми е имало между всички слоеве на населението
и то'в пари и основни хранителни продукти. Заем търсили, кога-
то купували земя, когато нямали храна и други необходими неща
във всекидневния живот. Най-много са заимствани жито и браш­
но, както и храна за добитъка. Поради малката покупателна сила
хората купували 6 магазините стоки от първа необходимост мно­
го рядко и в малки количества. Ненадейните посещения на родни­
ни, приятели и други гости карали домакините да взимат назаем
от съседите си и то чаша захар, ориз, сол, кафе, олио и др. Беднос­

тта и немотията накарали мнозина от селото да отидат на пе­
чалба чак в Америка и Канада, оставяйки семейството си в много
тежко материално положение. В началото на XX век двадесетина
домакинства от Долна Любата напуснали родните си огнища и се
преселили в Козлодуй, където получили земя на ниска цена и оста­

нали да живеят там завинаги. В новото местоживеене не им било
лесно, особено съжалявали за хубавата, студена и чиста планин­
ска вода, но след време се приспособили към новите условия и тях­
ното трудолюбие било наградено с по-хубав живот 6 приветлива­
та равнина. Те прираснали за нея, а след тях и потомците им.
Тъй като 6 Д. Любата нямало условия бедните селяни да наме­
рят работа и да получат съответна награда за своя труд, те взи­
мали единственото решение, което им оставало: отивали на пе­

чалба далеч от родното си село. С торба на гърба, а в нея тесла,
бичкия, маламашка и пердашка, мистрия и мола, покрити с валя­

на черга, и с брадва на рамо отивали в планина Рила, Кюстендил,
Дупница, Джумая и други места в западната част на България.
Много тежък бил тогава печалбарският живот и много горчив
хлябът, който изкарвали. Но щом дойдело време за сезонните пол­

ски работи - коситба, жетва и вършитба, печалбарите отново се
стягали за далечен път - назад, към родното село, където с нетър-
пение ги очаквали гладни, голи и боси техните близки. Със спече-
лените парички временно успявали да прехранят гладната си че-

96