Page 179 - kraiste

„Народне песме македонских Булгаро“, като в предговора пише:

„ако днес попитате некои македонски славиянин какъв е, винаги ще
ви отговори: Аз съм българин...“. Същият учен в писмото си от 17
май 1878 г. до В. И. Ламански пише: „ Нечуваните безобразия на

сърбите отиват до там, че никак не се стесняват да лъжат пред це­
лия свят, като говорят: „сърбин от Скопие, Велес, Дебър, Кюстендил,
Самоков, Видин и т.н.“. По-нататък той пише: „Вестник „Народен
загребски вестник“ клевети Русия, че тя не желаела доброто на

сърбите... че тя желаела да присъедини към Българското княжество
някои чисто сръбски места, като Видин, Скопие, Кюстендил“.
През 1868 г. е създаден специален комитет за организиране и
привеждане на сръбска пропаганда в Моравско, в който влизат ар­

химандрит Дучич, проф. П. Сречкович и Милош. Този комитет се
занимава главно с откриване на сръбски училища в Нишко,
Лесковско, Пиротско, Власотница и Гилян. Против сръбската инва­
зия краищенското население героично се защитава и не допуска от­

криването на сръбско училище. То доказва българската си принад­
лежност по време на Руско-турската война 1877-1878 г. с масовото
си участие в Знеполско-краищенското въстание, с прогонването на

нахлулите сръбски окупационни войски. Сформираните краищенс-
ки опълченски дружини храбро се сражават срещу сърбите по вре­
ме на Сръбско-българската война 1885 г. Героичен е техният под­
виг при Булаир и Чаталджа през Балканската война 1912 г. и по
време на Първата световна война 1915-1917 г.

България излиза от Първата световна война като победена
страна. По силата на сключеното на 29 септември 1918 г. примирие
в Солун е окупирана от френски, английски и италиански войски.

Свикването на Парижката мирна конференция в предградието
Версай е посрещнато от българския народ с надежда, че при изра­
ботването на мирните договори ще се приложат принципите, обя­
вени от президента на САЩ Уилсън в края на войната. Но конфе­

ренцията е само за победителите, които се стремят да извлекат мак­
симални облаги. Съгласно решенията на Ньойския договор от 27
ноември 1919 г. от България са откъснати чисто български земи и

дадени на Сърбия, наречени Западни покрайнини. Договорът е
подписан, от една страна, от САЩ, Англия, Франция, Италия,
Япония, означени като „главни и сдружени сили“, и Белгия, Китай,
Куба, Гърция, Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-хърватско-

словенската държава, Сиам и Чехословакия, съставляващи „съюз­

176