Page 178 - kraiste

9-10 пише: „Земле, у коимо Србльи сади пребьтваю, есу ове: 1. Срб1я,

Еламе у реки Дрина, Сава, Дунав и Димотика; 2. Босна; 3.
Ерцеговина; 4. Цръна гора; 5. Рагузка; 6. Бока Которска; 7. Далмация;
8. Илирия; и земе у реки Купе и Драва; 9. Реатска; 10. Словения и

Срем; 11. Бачка; 12. Банат; 13. Подунавл у средной Марской“.
В книгата няма нито една дума, че са сръбски земи Моравско,
Краище и Македония. В книгата е приложена географска карта на
територията, в която има сърби, като източната граница започва от

г. Неготин и завършва западно от г. Скандар. Като български земи
са посочени селищата около Ниш, Прищина, Призрен и цяла
Македония.

Големият сръбски историк Йован Раич в своята история за сла­
вянските народи на Балканския полуостров, издадена през 1794 г.,
поставя южната граница на Сърбия на „Косово поле, еже с Булгарею
граничат“. Много други сръбски и чуждестранни учени категорич­

но потвърждават, че Моравско, Краище и Македония са български.
Вярно е, че Краище и цяла Велбъждка област в продължение на два
века от 1557 до 1766 г. са били под сръбско духовно робство. Това е
станало благодарение на потурчения бошнак Мехмед Сокологлу,

който се издигнал до велик везир в Османската империя. Той из­
действал султански берат за утвърждаване на брат си Макари за
сръбски патриарх. Сръбските духовници признават, че са обслуж­
вали сърби и българи. През 1586 г. в Москва пристигат представи­

тели на манастирите Осоговски, край Крива паланка,
Благовещенския в Кюстендил и Билянския при Трън, като пратени­
ци от „български земи“ да искат дарение от руския цар Феодор

Иванович.
През XIX век сръбският шовинист М. Милоевич започна уси­
лена кампания за разширение на сърбизма в Македония и Моравско.

Това е целенасочена държавна политика след създаване на сръбска­
та държава, отхвърлила вече османското робство, и е продължение
на османската доктрина за пълно унищожаване на българския народ.

През 1848 г. в Сърбия се обособи политическо дружество, положи­
ло основите на сръбската пропаганда за създаване на Велика Сърбия
със земи от Далмация, Босна, Херцеговина, Македония и Моравско.
Това дружество възложи на видния учен, археолог, фолклорист и

етнограф Стефан Веркович да проучи бита и културата на населе­
нието в Македония, с цел да бъде присъединено към Сърбия. Той
каза истината за това население, като през 1860 г. издаде книгата