Page 177 - kraiste

БЪЛГАРО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

През столетията държавните граници между България и
Сърбия са били местени в различни посоки, наложени от военни
действия. Това дава право на някои силно настроени шовинисти да

претендират за несъществуващите техни територии. Ако българи­
те претендират за териториите, влизащи в границите при владете­
лите Крум, Борис I, Симеон Велики, Самуил, Калоян, Иван Асен и
други, то на тях принадлежат обширни региони на запад от Белград

и Браничево. Но в България никога нито е писано, нито е говорено,
че тези земи принадлежат към Стара България, както правят сръб­
ските политици в надпреварата си да твърдят, че някогашните за­

падни български земи са „стари сръбски земи“ и в тях „живеят ста­
ри сърби“.
Колкото и да се изопачава миналото и историческата истина,
земите по долината на реките Българска Морава, Нишава и Тимок
редица учени и историци считат за български земи. Не само бъл­

гарските историци твърдят това, но и сръбските историци го
потвърждават. През 1853 г. в Белград излезе на сръбски език етног­
рафска карта на сръбския народ, съставена от големия сръбски про­

фесор К. Дежардена. Той твърди, че източната граница на сръбска­
та народност започва от правата линия от г. Призрен до устието на
р. Тимок. През същата година двама сръбски учени Янкович и Груич
издадоха на френски език книга, в която запознаваха европейската

общност с южните славяни, като най-голямо внимание отделиха на
сръбските. В книгата няма нито една дума, че в Моравско, Краище,
Царибродско, Македония са живели или живеят сърби. Нещо повече,

под понятието Стара Сърбия те разбират покрайнината Метохия,
на север от Шар планина между Пек и Дяково. Една година преди
тях в г. Нови Сад сръбският историк Медакович издаде книгата
„Повестница Србског народа, кн. III“, в която на стр. 76 пише: „ От

неколко години, именно когато се създаде княжество Сърбия и до­
би политическо име и свои определени граници, често се слуша за
ония сръбски места, които некога са били сърце на държавата и на

целия сръбски народ, да се нарича Стара Сърбия“, като има пред­
вид покрайнината Метохия.
Близо тридесет години преди появата на горепосочените исто­
рически трудове на сръбски учени друг сръбски историк Дим.

Давидович издаде книгата „История народа србског“, в която на стр.

174