Page 48 - kraiste

ти да направят всичко възможно за прибирането на българското на­
селение в техните изоставени домове.
Близо един век в западните български земи ще тлее искрата

на бунта, за да се разпали по времето на Възраждането, когато се
появяват войводите: Дельо, Кара Танас, хайдут Велко, Кара Съби,
Чавдар войвода, Детелин войвода, а по-късно капитан Петко,

Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ильо войвода
и други. В планините на Краище, Знеполе, Царибродско са се под­
визавали хайдушки чети на войводите Димитър Стрезин, Илия
Пеин, Толча войвода и други. Надлъж и шир се носела славата на

Толча войвода от с. Грознатица, Трънско. Турците нападнали род­
ното му село, избили много хора и опожарили къщите. Отвлекли
със себе си красивата му годеница Ренгия. Оцелелият Толча съб­

рал вярна дружина и я повел по планините. Друг войвода, дейст­
вувал в Краище чак до Моравско, е Христо Плаката с чета от 200
души. Той е роден през 1803 г. в с. Грознатица, Трънско, дядо на
известния български деец на националноосвободителното движе­

ние и ръководител на Знеполско-Краищенското въстание Симо
Соколов. Това село е дало и други български войводи като Станиш
войвода, Вукадин войвода. По Краищенските планини е бродила с

хайдушка чета Бина войвода, а след нея Гроздана войвода, възпе­
ти в народни песни.
Ако Сливенският край се слави със своите войводи, то малко­
то и почти неизвестно краищенско село Лева река се слави с потом­

ствени войводи, чиито имена тънат в забравата на отминалите
години. Един от тях е дядо Воин, който години наред с малка чета е
бродил из Краище, Знеполе и Моравско. В неравен бой с турците

край г. Крагуевац дядо Воин е тежко ранен. Като видял края на
живота, се помолил четниците да го пренесат в родното му село и
там да бъде погребан. Желанието му било изпълнено. Веднага че­
тата поел синът му Таско. По-късно той заминал за Русия като доб­

роволец в Кримската война /1855 г./. Храбро се сражавал край
Севастопол, където намерил смъртта си. Неговият син - Драган,
щом научил за гибелта на баща си, въпреки доброто си материално

положение като строител, веднага станал знаменосец в четата на
Ильо войвода.
В източната част на Краище са действали хайдушките чети на
Георги войвода от с. Горни Кортен, забегнал от турското насилие в

Риша планина, на Миленко войвода от с. Извор, Радомирско, на Йове

45