Page 48 - kraiste
P. 48

ти да направят всичко възможно за прибирането на българското на­
       селение в техните изоставени домове.
              Близо един век в западните български земи ще тлее искрата

       на бунта, за да се разпали по времето на Възраждането, когато се
       появяват войводите: Дельо, Кара Танас, хайдут Велко, Кара Съби,
       Чавдар войвода, Детелин войвода, а по-късно капитан Петко,

       Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ильо войвода
       и други. В планините на Краище, Знеполе, Царибродско са се под­
       визавали хайдушки чети на войводите Димитър Стрезин, Илия
       Пеин, Толча войвода и други. Надлъж и шир се носела славата на

       Толча войвода от с. Грознатица, Трънско. Турците нападнали род­
       ното му село, избили много хора и опожарили къщите. Отвлекли
       със себе си красивата му годеница Ренгия. Оцелелият Толча съб­

       рал вярна дружина и я повел по планините. Друг войвода, дейст­
       вувал в Краище чак до Моравско, е Христо Плаката с чета от 200
       души. Той е роден през 1803 г. в с. Грознатица, Трънско, дядо на
       известния български деец на националноосвободителното движе­

       ние и ръководител на Знеполско-Краищенското въстание Симо
       Соколов. Това село е дало и други български войводи като Станиш
       войвода, Вукадин войвода. По Краищенските планини е бродила с

       хайдушка чета Бина войвода, а след нея Гроздана войвода, възпе­
       ти в народни песни.
              Ако Сливенският край се слави със своите войводи, то малко­
       то и почти неизвестно краищенско село Лева река се слави с потом­

       ствени войводи, чиито имена тънат в забравата на отминалите
       години. Един от тях е дядо Воин, който години наред с малка чета е
       бродил из Краище, Знеполе и Моравско. В неравен бой с турците

       край г. Крагуевац дядо Воин е тежко ранен. Като видял края на
       живота, се помолил четниците да го пренесат в родното му село и
       там да бъде погребан. Желанието му било изпълнено. Веднага че­
       тата поел синът му Таско. По-късно той заминал за Русия като доб­

       роволец в Кримската война /1855 г./. Храбро се сражавал край
       Севастопол, където намерил смъртта си. Неговият син - Драган,
       щом научил за гибелта на баща си, въпреки доброто си материално

       положение като строител, веднага станал знаменосец в четата на
       Ильо войвода.
               В източната част на Краище са действали хайдушките чети на
       Георги войвода от с. Горни Кортен, забегнал от турското насилие в

       Риша планина, на Миленко войвода от с. Извор, Радомирско, на Йове



                                                                                                        45
   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53