Page 51 - kraiste

гранична охрана, която посреща въстаниците с артилерийски огън.
Мнозина от тях загинали, други се върнали в Сърбия, където били
арестувани по заповед на сръбския министър на вътрешните рабо­

ти Йован Ристич и хвърлени в затворите. По-късно е установено, че
Ристич лично е уведомил началника на видинската крепост Азис
паша за времето и мястото на преминаването на четата. Такива при­

мери има много, които са дали повод на Христо Ботев във в. „Знаме“
, бр. 14 от 2 май 1875 г. да напише: „Още от началото на своето
съществуване Сърбия е била неискрена към българския народ.
Нейните всевъзможни правителства от Милош до Милана, освен

че не са желали никога да ни помогнат, за да смъкнем от шиите си
варварския турски ярем, но всякога почти са се стараели да възпре­

пятствуват на нашето освобождение и всякога са почти гледали да
се възползват от нашето доверие, от нашите сили и от нашата кръв.
Във времето на българските въстания от 1838, 30, 40 и 41 година
Милош се е отнасял твърде подло към нещастните наши въстаници.

Въстанието при Шаръкьой, което е броило в себе си повече от 20
000 бунтовници, е било ускорено от „освободителя на Сърбия“. От
една страна, той възбрани всека помощ от страна на сръбския народ,

а от друга - изпроводи своя министър Петрониевича да убеди въс­
таниците да се разотидат по къщите си... Милош обнародва един
указ, чрез който забранява всяко едно намесване в работите на бъл­
гарите и да се прекъсне всяко едно сношение с въстанието, гради

границата си с войската. В това време свирепите турски войски из­
гориха повече от 150 български села и произведоха такива страшни
и отвратителни зверства, каквито не се срещат тоже и в най-черните

страници на нашата история.
Още по-неискрена роля е играл в това отношение синът на
Милош, когото Сърбия и до днес оплаква. „Великият Михаил“ е

правел това същото, което е правел баща му, с тая само разлика, че
от нашето глупаво доверие той е можел да си извлече полза барем
за себе си. За нас са паметни годините 1862 и 1867 г., в които Сърбия

се подигра така неприятелски с нашите най-светли чувства.
Правителството на Михаила събра в 62 година неколко хиляди под
предводителството на Илья и на Раковски, обеща им да даде помощ
и оръжие и да ги пусне да преминат през границите, за да произве­
дат въстание на Балканския полуостров; а всъщност неговите на­

мерения бяха да уплаши Турция и без капка кръв да придобие белг­
радската крепост...“

48