Page 50 - kraiste

вител на Одринската крепост, да отиде в г. Ниш и да разследва
причините, довели до въстанието. Когато Якоб паша пристигнал в
града, останал изумен от видяното. Из града се натъкнал на набуче-

ни на колове въстанически глави. Той направил предложение пред
султана за отстраняването незабавно от длъжност на Сабри
Мустафа. Европейските народи също били много разтревожени от

жестокостите. Френският министър-председател изпратил в райо­
на на въстанието известния общественик Жером Адлф Бланки, прид­
ружен от българина Александър Екзарх. Те останали като вкамене­
ни от видяното - многобройни черепи, бесилки, опожарени селища.

Освен своя официален доклад до френското правителство Ж. А.
Бланки издава книгата „Пътуването на Бланки през България“, в
което пише: „Трябва да си видял страшното отчаяние на български­

те селяни и дръзността на албанските орди, да си съставиш поняти­
ето за страданията, които е трябвало да претърпи българското на­
селение в този край и гибелен период...“
Нито в доклада, нито в книгата той не споменава за въстанало

и избито сръбско население, което е още едно доказателство, че
Моравско е било населено само с българи.
По време на въстанието загиват войводата Милой Йованович,

войводите Георги Янков, Стоян Чавдаров се отправят към планини­
те на Краище, за да се спасят. Николай Сръндак заминава за Сърбия,
където е арестуван, отведен в затвора в г. Алексинец, където умира.
Защо се въздържаха в Краище от въстание? Първенците от кра-

ищенските села, които са били предимно известни строители в
Източна и Средна Европа и в сръбски селища, много добре са поз­
навали подлата политика на сръбските правителства спрямо погра­

ничното българско население. Те са подтиквали българите да
въстанат, като обещавали помощ. А когато се вдигне въстание, не
само не го подкрепят, но съдействат на турците бързо да го потушат.
Целта им е бързото обезлюдяване на западните български земи, за

да бъдат асимилирани от сръбското население. За потвърждение на
това има много факти, един от които е: на 20 юли 1867 г. Една
хайдушка българска чета от около 200 души, предвождана от Еремия

Българов, офицер от сръбската армия, племенник на войводата Иван
Кулин от с. Медковец, Ломско, по произход българин, с развято
знаме, останало в Сърбия от първата българска легия, се отправя
към Стара планина за вътрешността на поробена България. За пре­

минаване на четата сръбските гранични власти известяват турската

47