Page 49 - kraiste

войвода от с. Долна Секирна, които са се подвизавали от 1820 до
1857 г.

В северната част на Краище се прочула хайдушката чета на
Радивой Изворски от с. Извор, Трънско. Като юноша отишъл във
Влашко, а оттам в Гърция, после в Италия. Отлично владеел турски,
румънски, гръцки и италиански език. Завърнал се в родното си село

през 1830 г., сформирал хайдушка чета, след това обявил въстание
в селото, което продължило три седмици. Въстаниците са разбити
от редовна турска армия. Той е заловен, окован във вериги и зака­
ран в Цариград. Пред турския съд произнася блестяща реч в защита

на поробения български народ. Осъден е на доживотен затвор. Умира
в затвора.
Между 1835 и 1841 г. в западните български земи са избухна­

ли въстания, имащи пряко отношение към Краище. През 1835 г. са
въстанали 15 села в Нишкия регион, жестоко потушени от редовна
армия. В началото на следващата година българите от Пиротски и
Берковски регион въстанали против злодеянията на гръцкия влади­
ка Йеромон и новозаселените турски бейове, прогонени от Сърбия.

През 1838 г. в Пирот отново се вдига въстание, ръководено от дядо
Божил и двамата му синове, на които сърбите обещали помощ. Но
били излъгани. Въстанието е потушено от 5000-на турска войска.

За да се запази от турските жестокости, населението потърсило по­
мощ в Сърбия. По нареждане на крал Милан IV преминалите през
границата са били върнати обратно.
През ноември 1839 г. турското правителство провъзгласило

пред света Хатишерифа, с който се гарантирали на книга правата на
българите. Комендантът на Нишката крепост Сабри Мустафа не за­
чел документа и започнал още повече да преследва българското

население. Това тежко положение довело на 6 април 1841 г. отново
в г. Ниш да бъде обявено въстание, ръководено от Милое Йованович,
Никола Сръндак, Стоян Чавдаров, поп Янков и Станко Атанасов.
Турски башибозук влязъл в черквата на с. Каменица по време на

великденското богослужение. Присъстващите мъже са убити, а та­
ка също и голяма част от старците, бабите и децата, а жените под­
ложени на гаври. По турски данни във въстанието са участвали над

10 хиляди души. Обещаната помощ от Сърбия отново не
пристигнала. Турците опожарили 220 села, а много български се­
мейства забягнали в Сърбия. Турските жестокости са достигнали
до султана, който, за да успокои раята, наредил на Якоб паша, упра­

46