Page 61 - kraiste
P. 61
„Жив буди многодетни каймакан ефенди,
собрависин днес ние от селата Трикляно, Добри дол, Сушица,
Габрешевци и Драголевци, на празника ни Сретение на църквата у
Триклина да се помолиме и наш поп Йове, като ни служи, като спо
мена царското име, всичките си дигнахме ръцете към небото и ре
кохме амин да ни е жив царо и господ да му продължи годините, а
като спомена нашите родители, всичките направихме поклон до зе
мята и рекохме да бъде истината, а като спомена владиката Игнатий,
сичките му рекохме немаш право поп Йове, защото споменуваш
гръцки владика у нашата църква не сакаме ти да ни попуваш, отго
вори поп Йове, додека мие владиката езма, и като ни яви езмата,
ние му я дръпнахме от ръката, та я содрахме, върлихме у огьш,
нечеме го да ни е поп, да ни изпратиш един наш поп, който да не е
от гръцки владика и така целуваме твоита пола иколено.
1870, февруари, 2 ден с. Триклена.“
Поп Йове, който има най-големи заслуги за построяването на
църквата и килийното училище към нея, човек с пламенно българс
ко родолюбие, още следващия ден уверил съселяните си, че повече
няма при църковните обряди да произнася името на гръцкия влади
ка Игнатий, няма да му събира и предава владичината от селяните.
При това разкаяние той продължи да служи през следващите цър
ковни празници.
Бунтът на селяните в треклянската църква против гръцкия
владика бързо се разпростира в цялото Краище. Това се потвърж
дава от следното писмо до кюстендилския каймакамин, което
гласи: „Ние, покорните царски поданици от селата Горно Уйно,
Долно Уйно, Брест и Полетинци, мали и големи от седем години
изтърпяваме много беди и неволи от гръцки владика Игнати, кой
то ни сосем погази верата и законо, и ни попи попове недостойни
само да зима повече пари. Ние от товай владика още от кога е
дошел, не сме били благодарни нито ще бъдем. Ние сме се от него
сосем отрекли заради неговите неприлични работи, не сме го
познавали, нито пък ще познаваме за владика, защото не сме му
давали и мирина, нито пък ще му даваме, защото бидейки грък, не
може това и да ни владикува он от какое дошел ние никак не сме
били ракат от неговите лоши поступления, ощетихме се от работа
и пари, одейки нагоре надолу да се оплакваме и мислиме, за да се
избавиме от тази злодеец и немирник, ние вече като не познаваме
него и па он е оставил и още по-лош от него, които не стои мирен
58

