Page 59 - kraiste

Лисина. Има само дъщеря Румена, родена около 1865 г. и омъжена

за Андон Попников от с. Горни Кортен, който е осиновен от чичо му
Нико. Техен син е известният в миналото кюстендилски лекар
Александър Андонов Денкин.
В отговор на горното писмо на 1 януари 1870 г. Кюстендилската

народноцърковна община е отправила следното писмо до населе­
нието в селата Горна Лисина и Долна Лисина: „Известно буди вам
че дадохте вашите благословени села на благороднаго г-н поп

Захариа за една година цела от днес до идния 1 януари за да ви
посещава и благословия и освещава домовете ви. Имате же и вие
должност да му отдавате приличната чест и свещеническите прихо­
ди сос благословение и серце щото така да се мисли за вашего здрав­

ни и други спасенье към бога и тоже благодат и милост снашю мо-
литвою и благодавленьем буда освен вам.
1870, 1 януария.“
Кюстендилският гръцки владика Игнатий, за да събира прихо­

ди от населението, е подкрепял някои свещеници в Краище, като ги
е противопоставял на Кюстендилската българска народноцърковна
община и на Изворската народна община. Повод за това ни дават
няколко писма. Едно от тях е от 1 януари 1870 г. на Изворската

българска община до Кюстендилската българска народноцърковна
община със следното съдържание: „Ние според желанието, нье спо­
лучихме от бога една заря, която що годе просвети наши загинали

български народ, обаче наше протестанте и го днешно време попо­
ве сос твърдо намерениье сакат да повлечат наши български народ
под оная гръцкофенерска духовщина .
Обаче изявяваме до днес като наши покровители и
доброжелатели, ча нашь! горноименяюти протестанш, остават не­

почтени от наши народ, който днес у домовете ги не примемува
като поп Теодор фанарьот, поп Илия протестанец и поп Пантелеймон

останалия днес воспират народните ни фули и подават владичес-
каи и того ради любезни доброжелатели молиме недейте забравите
нас до концане по скоро ден, проводете известни и ни ще год барим
в църква свободно да си влизаме сос сичко серце да се помолиме

загинали български народ и останеме надежда на вас ождиаем
отговор.
1870, 1 януар. Българска изворска община“

На 1 февруари 1870 г. следва друго писмо със следното
съдържание: „До българско народно духовно правление в Кюстендил

56