Page 60 - kraiste
P. 60

Здравейте,
               Вашето общинско писмо приями с голема благодарень! което
        твърдо зарадува нашите сърца обаче нашите попове, а повече да
        речем владишките попове нещат нито да чуят това ваше народопо-
        лезное писъмце те казват вь! самопроизволно и без никакво расуж-

        дение правият тия действия, а тези били знаели всичките работи за
        напреш какво ще стават, та затова не слушат вашето общинско
        разпореждане. А ние като вам покорни потребна да ви известиме и

        следющото, че поп Теодор, Владички епископ, возбранява общите
        вули, а учи народа да признава владиката, който от многото си лу-
        кавства наредил е едно негово дете, което пази, та кой дойде за вула,
        а оно срещне човек още един черек место та го излъже да иде при

        баща му за вула и още и на когото дадохме обща вула, той върне
        човеко и я подписува владички, а поп Пантелеймон ако не ще има в
        църквата или друго нещо, той ги зима и отнаси в дома си, та каже

        поп Илия иеляв обаче ваше милост да ни изпратите малко вули днес
        нашите попове поздравляваме вь! и есме ваши.
                1870, февруари 1 ьш ден. Българска изворска община“
               Протестът срещу свещеника гръкоман в с. Божица е изразен с

        писмо на селяните до Кюстендилската народноцърковна община, в
        което се казва: „Почетни градоначалници и вакле на църковните
        работи, Ева сос ова писмо и мало и големо от с. Божица, молимо да

        имате милост и да се погрижите за нашия хал оте ние опропастих­
        ме се от гнусните владишки работи еве ни се сос паре продаде и
        попове'мьи, не катулим ни поп владички, ни владика и сакамо вие
        како за севио християнски народ и за нас да се погрижите и много

        ви молба имаме поп да ни пратите от после за лошо нещо, вие ще
        давате певец и пред Бога и пред човеци знайте оти неможе веке да
        се търпи и оставаме у здрав' е сене 1870, февруари 2 ден “

               Искрата на народното недоволство против гръцкия владика
        Игнатий пламнала на 2 февруари 1870 г. в треклянската църква по
        време на богослужение по случай празника „Сретение Господне“.
        По канона на богослужението поп Йове, който е един от видните

        възрожденци от Краище, споменал името на гръцкия владика.
        Богомолците, чули това, се разбунтували и изгонили поп Йове от
        църквата. Още същия ден е изпратено писмо до кюстендилския

        каймакамин, който е представител на турската власт в областта и
        пряк отговорник за реда и спокойствието на населението. Писмото
        има следното съдържание:



                                                                                                         57
   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65