Page 56 - kraiste

отделят. Потребностите по този въпрос ще се определят по взаим­
но съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според
вероизповедания ред...“

Ферманът влиза в сила от 8 залхидже 1268 г., т. е. от 28 февру­
ари 1870 г. От българското население в Мизия, Тракия, Македония
и Моравско са изпратени благодарствени адреси до турското

правителство. Един особен адрес, написан на пергамент и украсен
със злато, подписан от Българския привременен съвет в Цариград
- владици и миряни, бил поднесен на Али паша след блестяща реч
на митрополит Иларион Макариополски. Този благодарствен адрес

е подписан от представител на Кюстендилската епархия от името
на населението в Кюстендилско, Щипско, Кратовско, Кочанско,
Кривопаланско, от Краище, Мраката и Каменица.

На 8 март 1870 г. в Цариград пристигнали 40 видни представи­
тели от различни краища на българските земи, за да изберат десет-
членен съвет за изработване на Устав на управлението на екзархията.
На 23 март 1871 г. в Цариград е проведен църковен събор, в който

като представители на Кюстендилска епархия присъствали поп
Апостол и Димитър Ангелов, от Скопска епархия - поп Георги, Ст.
Костов и Симеон Г. Груев, от Пиротска - Коста Петров Даскалов,

от Софийска - хаджи Миньо Стоянов. Църковният събор е продъл­
жил до 14 май 1871 г. с приемане на Устав на Българската екзархия.
Въпреки предизвиканите спънки от страна на Цариградската пат­
риаршия на 17 март 1872 г. църковният събор е избрал за екзарх

митрополит Антим Видински.
Той веднага се явил при великия везир, за да му изкаже голя­
мата благодарност на българите от Мизия, Тракия, Македония и

Моравско. Великият везир му отговорил с думите „Слава Богу, ос­
вободихме от гърците пет милиона народ. Аз съм ви като баща.
Свободен си да дохождаш при мене и да ми казваш искрено, какво-
то пожелаеш. И аз ще ти отговарям също искрено...“

При създаването на Българската екзархия сръбската църква
не претендира за свое присъствие в Моравско и Македония.
Противовес на нея са управляващите сръбски държавници и

политици, обхванати от манията да създават Велика Сърбия. Те ос­
новават в Моравско сръбска партия, която води яростна борба не
против турския поробител, а срещу българското население в

областта, с подкрепата на Цариградската патриаршия.
Новосъздадената сръбска партия изпратила в Моравско и Македония

53