Page 57 - kraiste

учители и свещеници, които, обхванати от див шовинизъм, свирепо
преследвали българите. Това е дало повод на българската община в
г. Враня да се оплаче на султана, който удовлетворява молбата й.

През пролетта на 1874 г. за митрополит във г. Враня е назначен
Доротея, който е посрещнат с голяма тревожност от цялото населе­
ние на града. Негов заместник станал митрополитският секретар

Шишаджиев, учител в местното българско училище. От това реше­
ние на султана останали недоволни в Сърбия, която започнала да
сипе невъздържани хули спрямо българския народ. От това тяхно
действие е силно възмутен великият български поет и революци­

онер Христо Ботев, който в бр. 12 от 28 март 1875 г. в издавания от
него вестник „Знаме“ между другото пише: „Сърбите със своята
идеологическа пропаганда за срам и укор на сръбския народ се про­
дължава и до днес - в период на 10 години е уверила, че под булото

на южнославянското единство, тя иска да оплете своята собствена
кошница и не иска да знае за съществуването на българския народ.“
Наглата сръбска пропаганда не достига до Краище поради съп­
ротивата на населението и от взетите мерки на българските общи­

ни в Кюстендил и с. Извор, от намесата на кюстендилския митро­
полит Иларион.
По примера на Цариградската българска община през 1862 г. в

Кюстендил е създадена Кюстендилската българска народна църков­
на община, със свои печат и управление, която е играла ръководна
роля в църковното и училищното дело на територията на
Кюстендилската епархия. Тя е водила тежка борба против гръцкия
митрополит Игнати, управлявал Кюстендилската епархия от 1861

до 1869 г.
Населението на Краище има голям принос в националноцър-
ковната борба. По подобие на Кюстендилската народноцърковна об­

щина в с. Извор - център на кехая Краище, била създадена народна­
та организация „Крайшко общество“, което през 1870 г. прераства
в Българска изворска община, ръководена от избрани български све­

щеници и селски първенци. Общината се е занимавала с училищни
и църковни дела.
По време на гръцкия митрополит Игнати свещениците в
Краище са разделени на две враждуващи фракции, като болшин­

ството са били против него. Свещеническите противоречия са
произлизали не от народностни и верски постановки, а от владе­
ене на енории в селата, с цел за получаване на по-големи мате­

54