Page 148 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

дух и решителност възпират съглашенския опит за пробив. Постигнат е нов
връх в историята на 13-и полк, ознаменуван с място на бойния им памет­
ник, издигнат след години в кюстендилската казарма. Така до паметните
сражения при Кочани, където е бойното им кръщение, звездният миг при
Булаир, стои Еникьой. Никъде край тези селища няма места на памет на
кюстендилската бойна слава. Единствено стои паметникът на падналите ге­
рои Рилци, вече преместен от двора на казармата в строгия център на Кюс­
тендил. Той гарантира вечната памет на тези, които положиха костите си
за националното обединение на България през войните, водени от Третото
българско царство.
След края на офанзивата срещу англо-френския корпус и резервният
53-и полк е разположен на десния бряг на р. Вардар на север от Гевгели.
Първият приоритет на победителите е предприемане на хигиенни дей­
ности. Измиването е съпроводено с борба с паразитите, укрили се умело в
дрехите на войника. „Те често се показваха толкова нахални, колкото даже
културните англо-френци не бяха, и излизаха на най-високите пунктове.
Току ще сетиш, че някой от тях е заел командующо стратегическо поло­
жение по челото или шапката, по раменете или врата и като го подгониш,
ще се стърколи обратно в изходното си положение, откъдето не ще закъс­

нее подир малко да те атакува“ - с термини от военното изкуство образно
показва взаимоотношенията между паразитите и гостоприемника рот­
ният командир поручик Ив. Калайджиев. Следващата дейност е свърза­
на с изграждането на бивак. Край с. Смоквица без кой знае какъв план са
изкопани землянки, където се проявява войнишкият строителен гений.
Значителна част от бойците са потомствени дюлгери от селата на запад от
Кюстендил. Те оформят терасовидно лагер, в който са прокарани улици
и се осветява от множество огньове. Мащабите на бивака са по-големи от
малкото съседно село.
Комфортът, иначе примитивен, се допълва от войнишко творчество.
Пред по-важна землянка, например тази на ротния командир, се правят
представления, определени като „концерти“. Ядрото, в един случай квар­
тет, се допълва от периферна група и се оформя цял хор. Понякога на „бис“
се извиква важната фигура на ротния, който играе ролята на солист. Само­
дейността се канализира на важните празници като посрещането на Коледа
и новата 1916 година. То заема второто действие. Първото обхваща военния
ритуал. На вардарския бряг полка е строен, отслужен е молебен и дивизи-
онният командир поздравява бойците. Следва забавната част - под аком­
панимента на гайдари, кавалджии и гъдулари се извиват кръшни хора. В
тях участва и местното население. „Между него и войската се е завързала
една родствена задушевност. Сега тук робски вериги не дрънкат, плачевни
стонове не се разнасят. Над напояваната от векове със сълзи и кръв Ма­
кедония е изгряло слънцето на свободата“ - така за качествената промяна
свидетелства Ив. Калайджиев. Заедно с местните българи любезни са взаи­
моотношенията на армията с турската общност. Последните правят редица

146