Page 149 - kustendil_stolica
P. 149

Втора глава • Война на два фронта


             жестове още по време на боевете, но това е логично - Царството е съюзник
             с Османската империя.
                  Ежедневието е подвластно на еднообразието. То се разкъсва от общува­
             нето в землянките. Приготвянето на храна отнема цялото внимание на зах­
             ваналите се готвачи. Стига се до конфузни ситуации при варенето на кача-
             мака да се пренебрегва присъствието на прекия командир. Храната изисква
             цялото съсредоточение, за да не отиде на вятъра в решителния момент. За
             проявеното своеволие боецът е отговорен и си признава грешката, но след
             като е спасил качеството.
                  Важен обект на внимание са близките и роднините, като комуникаци­
             ята се осъществява с писма. Съществено време се отделя на подготовката
             на кореспонденцията. Тя в определени случаи е колективно дело и се пише
             от един войник, определен за „общ секретар“. Наблюдателният Ив. Калай-
             джиев описва структурата на едно обикновено писмо. Приоритет сред за­
             питванията на селянина е неговата собственост - нивите, добитъкът, гра­
             дините, лозето. Не по-малък е интересът към състоянието на домашните,
             особено към децата. Но до кой знае какви сантименталности не се стига. Те
             са от арсенала на все още неженените бойци, които се отпускат пред своето
             либе или годеница. Семейните са по-строги към чувствата. Патриархалните
             нрави си казват думата. Повод за радост са писмата, получени по обратна­
             та поща от близките. За голямо събитие се възприема дори раждането на
             малко конче. Стопанинът е толкова възбуден, че не само измисля име на
             животното, но обикаля всред своите колеги да възвести за придобивката.160
             Темите в кореспонденцията са индивидуални и разностранни, защото все­
             ки има своите си терзания и интереси. Те подлежат на групиране и обобще­
             ния, но подобно изследване изисква отделни усилия. Сигурно някога някой
             автор би се посветил на подобна тема.
                  Изворите безспорно са изобилни. Сред тях се откроява преписката до
             писаря на 1-ва дружина от полка Никола Въжаров. След войната той е из­
             бран за кмет на първата кюстендилска комуна. По професия е учител и дъл­
             гогодишен член на партията на тесните социалисти. Въпреки цензурата с
             някои недомлъвки се прокрадват и политически теми. Те идват от неговите
             другари Никола Грънчаров и Симеон Максимов, ангажирани в местната
             военна болница в Кюстендил. Последният непосредствено след Коледа ана­
             лизира получена картичка и прогнозира оптимистично бъдеще: „Писмото
             е малко, но между редовете му се прозира всичко, що терзае душата ти. Аз
             разбрах всичко и една дълбока тъга обзе душата ми за теб, скъпи друже,
             и всички, които са при теб! Вярвам, че ще се пренесе и това и тогава ще
             настъпят по-благоприятни времена за нови борби и още по-славни победи
             от сегашните. Ще настъпят тези дни и аз вярвам в това“.161 Стилистиката
             напомня на пророкуване към предстоящите световни катаклизми с върхо­
             вен момент провеждането на дългоочакваната от тесняците революция. Все
             пак се изисква известна конспирация, защото цензурата бди над инакомис-
             лещите. Тогава се прибягва до кодовете, недомлъвките и четенето между
             редовете.

                                                                                                        И7
   144   145   146   147   148   149   150   151   152   153   154